И тогава Спяща Красавица разбра две неща:
👑 Че не й е нужен принц🤴 , за да й отвори очите. А човек, който е вече прогледнал...
👑 И че ако си отворил сърцето си, за любовта към хората и очите си, за доброто и истински важното, красотата няма значение, за да покориш всеки истински достоен принц!
Защото истинската любов е сляпа, за дребните несъваршенства!
🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤
- Понякога се чувствам, като най-обикновена пешка♟, в чужда партия Шах. - каза Алиса
- Пешката, - скъпа моя е най-силната фигура,
не просто, защото може, да стане Царица. - отвърна Лудия Шапкар.
И не просто, защото има цел и върви само напред.
А защото има свободата на избора и волята, да стане ВСЯКА ДРУГА ФИГУРА, която пожелае(освен цар)❗
А това, е много по-важно. 💙
И защото може да направи истинска саможертва.
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤
- Скъпо дете, - каза Лудият Шапкар и с едната си ръка, хвана ръката на Алиса, а с другата избърса една сълза блестяща на крайчеца на миглите й.
Все още не вярваш достатъчно в себе си и отдаваш твърде много значение, на думите на околните... Все още не си осъзнала истинската си сила, Алиса. Все още се луташ и търсиш мястото си в Света и своя път. Също като грозното патенце, което страдало и мечтаело, да стане лебед.
А за всяко грозно патенце, най-ценното, което трябва да научи е, че очевидното се моделира много по-лесно от невидимото с "просто око"! - продължи Лудият Шапкар.
Алиса го погледна въпросително.
- Не случайно се казва, невидимо с ПРОСТО око. - продължи Шапкаря. Защото макар, да се моделира и открива много по-трудно, именно то е истински важното!
И не е за всеки!
Само за онези, които могат наистина, да го оценят по достоинство❗
🎩"Рошавите мисли,
на Лудият Шапкар"🧤
Обичай свойта сенчеста страна!
Знам, Щастието лесно се обича!
Но сенките, са нашата вина
и границата трудно се пресича!
Подсилвай свойта вътрешна искра,
но без любов към сянката човешка
не можем, да намерим светлина
и да простиме всички свои грешки!
Само тогава можем, да сме цели.
Каквито сме, да се приемем и обичаме
спокойно и уверено. Приели,
че всички хора са несъваршени.
Че истинската сила е в това,
да приласкаем всички свои демони.
Да ги възлюбим, въпреки страха
и укротим, в едно събрали Егото ни.
В едно събрали тъй и ум, и тяло...
И мрак и светлина в свещенно цяло,
намерили и смисъл, и смирение,
ще сме достигнали до своето Спасение!
Ивайло Апостолов
30.04.2023
Богат съм, ала не с пари и злато.
Не ме ласкаят материалните неща.
Сърцето ми е пълно и богато
на спомени, любов и красота.
Богато е на хиляди усмивки,
на мигове с приятел споделени.
Богато е на нежност и почивка,
богато на мечти и на промени,
на съпреживяното с най-близките ми време.
Богат съм с покорени върхове.
Богат на изгреви и на дъги след бурята..
Богат със звездопада с теб под дюлята.
Богат на залези с далечни брегове...
Богат на сбъдвания малки и големи.
Богат съм на познания и вяра.
На благодарност и на прошка съм богат.
И щом поставя всичко на кантара,
в сърцето ми е цялият ми Свят!
Ивайло Апостолов
29.04.2023
( Задъхваме се в непрестанно тичане, а живеем така, сякаш няма да умрем! )
Тъй през Живота си препускаме улисани...
( Във търсене на щастие, успех, любов и смисъл ли!?)
И във това неспиращо препускане
най-важните неща и хора ний пропускаме.
Преследващи триумфът и успехите,
все още се посрещаме по дрехите
Все още, колкото да е обидно то,
съдим един за друг по очевидното!
Заплетени в душевните си ребуси
сме най-върлите предатели на себе си!
Евтино служим за парите, на богатите,
на посредствеността и тарикатите.
Да бъдем благодарни, все забравяме
и все по-трудно някак си прощаваме!
Копнеем за любов, а не обичаме!
Любимите си пренебрегваме! Все тичаме!...
Казват преди, да склопиме очи в момента
минавал ни за миг живота като кинолента.
Така е! Този миг на който сме създатели,
нарича се... Живот, приятели❗
За туй, поспрете! Забавете малко темпото!
И изживейте всеки кадър в любов от лентата!
Защото всичко друго суета е и самоизмама!
Друг смисъл или втори дубъл, няма!
Ивайло Апостолов
29.04.2023
.jpg)
(Посветено на всички, които някога са се чувствали така! Изковете себе си в огъня от собствената си искра и блестете!
Не се опитвайте, да се греете на чужди и не позволявайте на никой и на нищо, да се опитва, да я затъмни!
Човекът на който винаги можете да разчитате, сте самите вие! Всички останали, са подарък📦!)
Понякога се случва и така
Човека със човек се разминава,
реката не се влива във река,
Ръката ти, във въздуха остава.
До рамото ти, няма в труден миг
опира от приятелското рамо.
Наместо помощ, дават ти пестник,
при устрема ти,... в спиците ти камък...
Щом имат нужда,
те намират чак
през девет планини, на връх десета
Щастлив ли си, ще ти подложат крак...
Ако си паднал, подминават като чужди
заобикаляйки възможно най-далеко!
Човека е такъв, не се сърди
недовечив, комерсиален и безочлив.
В свойто око не виждаме греди,
но в чуждото, тресчица ще посочим!
Човека е такъв, несъваршен.
Не го вини, типично по човешки
сгреши ли друг, за него е кретен,
но оправдава всички свои грешки!
Недей ропта, човека е такъв
пасивността си крие зад халтурата.
За долар, ще те ползва като стръв
За два, ще блъсне теб пред амбразурата!
Но не тъжи, добрата новина е,
че има и порода друга хора.
За правдата и за доброто те Дерзаят
и със сърце за тях, не спират, да се борят.
За непознат те в огъня, ще влезнат
и за приятели, ще прекосят безкрая.
Светът променят. И не ще изчезнат.
Те благодарност и подкрепа заслужават.
За да ги има и за да Дерзаят ❗
Ивайло Апостолов
27.04.2023
Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...
