( Задъхваме се в непрестанно тичане, а живеем, сякаш няма да умрем! )
Тъй през Живота си препускаме улисани...
( Във търсене на щастие, успех, любов и смисъл ли!?)
И във това неспиращо препускане
най-важните неща и хора ний пропускаме.
Преследващи триумфът и успехите,
все още се посрещаме по дрехите
Все още, колкото да е обидно то,
съдим един за друг по очевидното!
Заплетени в душевните си ребуси
сме най-върлите предатели на себе си!
Евтино служим за парите, на богатите,
на посредствеността и тарикатите.
Да бъдем благодарни, все забравяме
и все по-трудно някак си прощаваме!
Копнеем за любов, а не обичаме!
Любимите си пренебрегваме! Все тичаме!...
Казват преди, да склопиме очи в момента
минавал ни за миг живота като кинолента.
Така е! Този миг на който сме създатели,
нарича се... Живот, приятели❗
Ивайло Апостолов
29.04.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар