ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВА И ТАКА

 

сн. Internet 

(Посветено на всички, които някога са се чувствали така! Изковете себе си в огъня от собствената си искра и блестете!

Не се опитвайте, да се греете на чужди и не позволявайте на никой и на нищо, да се опитва, да я затъмни!

Човекът на който винаги можете да разчитате, сте самите вие! Всички останали, са подарък📦!) 

 

Понякога се случва и така

Човека със човек се разминава,

реката не се влива във река,

Ръката ти, във въздуха остава.

До рамото ти, няма в труден миг

опира от приятелското рамо.

Наместо помощ, дават ти пестник,

при устрема ти,... в спиците ти камък...

Щом имат нужда,

                               те намират чак

през девет планини, на връх десета

Щастлив ли си, ще ти подложат крак... 

Ако си паднал, подминават като чужди

заобикаляйки възможно най-далеко!

Човека е такъв, не се сърди

недовечив, комерсиален и безочлив.

В свойто око не виждаме греди,

но в чуждото, тресчица ще посочим!

Човека е такъв, несъваршен.

Не го вини, типично по човешки

сгреши ли друг, за него е кретен,

но оправдава всички свои грешки!

Недей ропта, човека е такъв

пасивността си крие зад халтурата. 

За долар, ще те ползва като стръв

За два, ще блъсне теб пред амбразурата!

Но не тъжи, добрата новина е,

че има и порода друга хора.

За правдата и за доброто те Дерзаят

и със сърце за тях, не спират, да се борят.

За непознат те в огъня, ще влезнат

и за приятели, ще прекосят безкрая.

Светът променят. И не ще изчезнат.

Те благодарност и подкрепа заслужават.

За да ги има и за да Дерзаят ❗

Ивайло Апостолов

27.04.2023