- Скъпо дете, - каза Лудият Шапкар и с едната си ръка, хвана ръката на Алиса, а с другата избърса една сълза блестяща на крайчеца на миглите й.
Все още не вярваш достатъчно в себе си и отдаваш твърде много значение, на думите на околните... Все още не си осъзнала истинската си сила, Алиса. Все още се луташ и търсиш мястото си в Света и своя път. Също като грозното патенце, което страдало и мечтаело, да стане лебед.
А за всяко грозно патенце, най-ценното, което трябва да научи е, че очевидното се моделира много по-лесно от невидимото с "просто око"! - продължи Лудият Шапкар.
Алиса го погледна въпросително.
- Не случайно се казва, невидимо с ПРОСТО око. - продължи Шапкаря. Защото макар, да се моделира и открива много по-трудно, именно то е истински важното!
И не е за всеки!
Само за онези, които могат наистина, да го оценят по достоинство❗
🎩"Рошавите мисли,
на Лудият Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар