сн. Internet
"Майката е лекарство, което не може да се купи от аптеката." 🌹
- Ерих Кестнер
През втората неделя на месец май в много страни по света се отбелязва Денят на майката.
За това днес, с благодарност, обич и признание искам, да ви разкажа една история, която дава много храна за душата и немалко храна, за размисъл,...
История за един лев, един Ангел и една Надежда и за майките, които я възпитават❗💞...
История за вълшебството на думите и на сърцето, което някак сякаш малко ни убягва ❗💞
МИЛОСТ
Бях страничен наблюдател...
Видях едно момиченце, на не повече от 7-8 годинки. Спря един добре облечен господин и протегна притеснено ръчичка към него. Не чух какво му каза. Видях само как той избута детето, махайки с ръка, забърза напред и се качи в скъпата си кола. Момиченцето сведе глава. Отидох при него и го поздравих. Усмихна се въпреки всичко, а очичките му бяха все така тъжни.
- Какво стана, защо те изблъска така?
- Помолих този чичко за 1 лев, засрамено отговори тя. И продължи с треперещ глас - не ми стигнаха, паричките не ми стигнаха...
- За какво? Искаше да си купиш някакво лакомство ли?
- Не, чичко. Исках да купя лекарства за мама. Но леличката в аптеката каза, че не достигат. Поскъпнали са и да ходя до вкъщи да взема още парички. Но... - пак се натъжи - ние нямаме повече, мама е болна...
Навън беше студено. Предложих на детенцето да отидем до аптеката и да вземем лекарствата. Очичките му светнаха, лицето му се озари. И каза:
- Но как така? Аз дори не използвах вълшебната думичка?
Погледнах го странно и попитах коя е тя?
Отговорът беше:
- Мама ми е казвала, че една от вълшебните думички е - Моля!
Използвах я, когато попитах онзи господин. Казах му: „Моля Ви, можете ли да ми помогнете с 1 лев, не ми достигат за лекарствата на мама.” Тогава той ме избута. Но знаете ли... Не му се сърдя, сигурно и неговите лекарства са много скъпи, затова не е имал възможност да ми помогне. Това дете все повече ме объркваше и изненадваше. Пак попитах недоумяващ:
- Защо реши, че той е болен?
- Сигурно лекарствата на намръщените, сърдити и груби хора са много скъпи. Не знам, така си мисля.
Това дете ме порази...
Отидохме до аптеката и взехме лекарствата. Предложих да отскочим до съседната сладкарница и да и купя нещо. Тя ми каза:
- Мама ми е казвала да не взимам нищо от непознати.
- Ами да се запознаем тогава. Аз се казвам Ангел. А ти как се казваш?
- Ангел, като тези от небето ли?
Усмихнах се. Имах чувството, че я познавам и по някакъв начин съм свързан с нея.
- Аз се казвам Надежда.
- А как щеше да вземеш единия лев от онзи непознат, ако ти го беше дал?
Това е друго, каза тя. Тогава използвах вълшебната думичка, а на вас нищо не съм казвала.
- Нека тогава аз да използвам вълшебната думичка: „Моля, ще дойдеш ли с мен в сладкарничката да хапнем по нещо и да ми разкажеш за тези вълшебни думички?”
Момиченцето се усмихна:
- Добре, но най-вече съм съгласна, защото искате да знаете за тях. А те са много важни и ще Ви разкажа.
Все повече оставах пленен от това прекрасно детенце, от мисленето и възпитанието му. Седнахме, очичките и грееха докато си хапваше от шоколадовата торта. Обясни ми:
- Знаеш ли чичко, не се сърдя на онзи господин. Сигурно неговата майка не му е разказвала за тези вълшебни думички, които отварят вратите към вълшебните светове и към доброто.
- Кои са те? Попитах любопитно и нетърпеливо.
- МИЛОСТ, беше отговорът й.
И - за Извинявай
Л - за Липсваш ми
О - за Обичам те
С - за Съжалявам
Т - за Търпение.
И още една от най-важните думички - Благодаря! Сега аз ще я използвам и забързано започна да изброява:
- Благодаря за левчето, благодаря за тортата и за това, че искахте да чуете за вълшебните думички.
Усмихнах се. Това детенце ме правеше щастлив. Замислих се. За моя огромна жалост, все още нямах деца... Но знаех, че всяко дете трябва да знае за тези вълшебни думички.
- Мама също ми казва, че трябва да бъдем добри с хората. Ако беше с мен при срещата с онзи господин, щеше да ми каже да не съм тъжна и да не тая лоши чувства в сърцето си към него. Защото навярно и той има нужда от помощ. Такава си е мама, слушам я внимателно и ѝ вярвам. Нали знаете, че майките никога не лъжат?
Пак се усмихнах и кимнах в знак на съгласие. Това дете ме оставаше безмълвен и не знаех какво да кажа...
- А баща ти, той на работа ли е?
Тя леко се натъжи, очите и се навлажниха, но продължи:
- Мама ми е казвала, че много са се обичали и, че е бил добър човек. Но един ден е станала катастрофа... и преди 7 години сме го загубили. Дал е сърцето си, за да живее друг човек. Не знам как става това...
Нещо стисна гърлото ми и едвам сдържах сълзите си. Сложих ръка на сърцето си, то биеше неудържимо, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Все едно бях свързан някак си с това дете. Преди 7 години и аз бях претърпял такава операция... Един непознат и добър мъж спаси живота ми. Дали беше възможно?
Надежда продължи да разказва.
- Била съм бебе и не го помня, но мама ми е казвала, че чрез мен той е оставил частичка от себе си с нея. За да не бъде никога сама. Казва ми, че когато погледне в очите ми, вижда него, че на моето лице те винаги ще бъдат заедно.
Останах в ступор, една тъга обви сърцето ми. Помислих си каква прекрасна жена беше майката на Надежда. Останала сама, след всичката мъка, е съумяла да научи детето си на толкова важни неща като, МИЛОСТ и Благодаря
Момиченцето дояде бързо тортата и каза:
- Чичко, трябва да тръгвам, мама ме чака с лекарствата. БЛАГОДАРЯ за всичко!
Пожелах да я придружа и да се запозная с майка ѝ. Детето ме заведе. Влязохме. Тя се затича към майка си и я прегърна. Жената лежеше на леглото си, леко се надигна и ме погледна притеснено. Надежда се усмихна и ме представи:
- Мамо, това е чичко Ангел. Той ми помогна, като ми даде 1 лев, защото не достигаха за лекарствата. Това съвсем не е всичко, почерпи ме и с шоколадова торта. И спокойно мамо, аз му благодарих. Както си ме учила. Детето се усмихна, намигна на майка си и чух как шепнешком и каза: „Мамо, според мен той е вълшебник”.
Усмихнах се на жената. Казах и, че съм възхитен колко умно и добро дете е възпитала. Пожелах и бързо оздравяване. Подадох една сума пари на Надежда, като обясних, че те са от благодарност, че ми е разкрила за тайната на вълшебните думички. Оставих им и телефонния си номер. Казах им, че от днес насетне могат да ми звънят винаги, когато имат нужда от нещо. Че с радост бих им помогнал с каквото мога.
Жената и тя ми благодари сърдечно, като видимо и стана неудобно. Но се усмихваше, усмихваше обнадеждена.
Трябваше да тръгвам, пожелах им приятен ден.
Излизайки от входа, чух гласа на Надежда. Беше се показала на прозореца и се провикна:
- Чичко, аз разбрах тайната ти - ти си вълшебник с много добро сърце! Сигурна съм, че всеки ден правиш много добри неща и помагаш на хората. Нали това е работата на вълшебниците? Навярно много чудеса се случват в живота ти. Благодаря ти! Като ми махаше енергично с ръчичка.
Усмихнах се, помахах и тръгнах...
Заваля, сякаш и небето плачеше с мен. А в съзнанието ми звучеше:"Много ли струва това, да протегнем на някой ръка...”
Прибрах се вкъщи. На вратата жена ми се затича към мен с думите:
- Чудо, стана чудо - бременна съм. След толкова години чакане...
Сълзите ми пак потекоха и вече нямаше какво да ги скрие. Една искрица на надеждата беше вече запалена и грееше в сърцето ми. Вълшебник? Не, аз бях просто обикновен човек. Тя, Надежда - тя беше чудото, което срещнах.
Автор : Светослава Домусчиева
