НЕ ПИТАЙ МЕН!...

 Не питай мен, не ще ти кажа що е дружба!

Словата са излишни - прах, на вятъра. 

Повикай ме, когато съм ти нужен!

Ще дойда аз, когато всеки друг напразно си очаквал!

Безмълвно ще ти дам ръка, когато

си паднал ничком и загубил си опора.

Щом нямаш твърда почва под краката си,

ще бъда твойта твърд, сред океан бездушни хора.

Ако сломен си и духът ти е прекършен,

без думи, пак до тебе ще приседна.

Душата ти крилата, ще превържа.

До рамото ти, ще остана, до последно!

Не питай мен, приятелство какво е!?

"Приятели на думи" имаш триста.

Но бурята, ще ти покаже кой достоен е.

Ще пръсне другите като мъниста...

За трудностите думите не стигат.

Не ги надвиват пламенни обети.

А две ръце, които да те вдигнат,

щом паднеш! Без фанфари и плакети...

Едно сърце, което бие в ритъм

със твоето, във радост и във нужда.

Такъв, какъвто си, да те почита,

когато всички други са ти чужди.

Едно сърце, което те приема

несъваршен. И грешен те обича

безпрекословно, без да те променя!

Да те разбира, без и дума да изричаш. 

С безмълвна клетва в теб, приятелят се врича❗💞

Ивайло Апостолов 

24.05.2023