петък, 19 януари 2024 г.

РОШАВИ МИСЛИ...



Мечтая си за Истински Живот

Със Главно Ж., а не на обещания!

Мечтая си, да сме ЕДИН НАРОД!...

За Действия, а не за оправдания!


Мечтая си, избраните от нас,

да помнят, че избрани са, да служат

на тези без чиито данъци и глас,

ще бъдат просто никому ненужни!


Мечтая си за нашите деца,

да има нова болница Единна!

Да не търчим с треперещи сърца,

като коне, за преглед, през половин Родина!


Мечтая си и в Здравната система,

най-после и за пациента, да се грижат

а не да мислят разни тъмни схеми

и Фонда лев, по лев, да го изнижат!


Мечтая си и всеки бюрократ,

да има по едно сърце в гърдите. 

Да вижда и да се грижи за човека, като брат!

Или поне,... поне, да се опита!


Създадохме изкуствено живот.

Научихме роботите, да чувстват.

А пък търпим безмълвно цял народ,

да мачкат. И с душата му, да блудстват!


Да спрем мечтая си, роптаейки под нос

ний апатично през живота, да се влачим,

избирайки поредните палачи...

Да се събудим и да вдигнем глас! 


Мечтая си, Държавата за нас

за хората, да влезе в ролята си на Държава

Предвиждам, ех, такъв предвиждам час

от хубаво, по-хубаво, да става!


Ала мечтаем ли си само, във захлас,

не ще се сбъдне!... Да запретваме ръкави❗


Ивайло Апостолов 

04.09.2022

неделя, 14 януари 2024 г.

БАЩИТЕ БРАТКО СА РАЗЛИЧНИ

 






Бащите братко са различни. 

Едни са с мускули челичени,

а други - нежни и любящи

с души горещи и искрящи. 


Някои децата си прегръщат. 

Подкрепа, са им и опора.

Криле им дават и простори

и в дом превръщат всяка къща.


Помни! Различни са бащите!

Едни гневят се и крещят,

а други даже пред бедите

глава прекланят и мълчат.


Едни са буйни, други кротки

Горят едни, а други тлеят...

Едни са като диви котки, ... 

а други, ден за ден живеят. 


Едни са строги и изискващи, 

твърди и свръх амбициозни..

А други - изначално липсващи,

но в работата - виртуозни.


Да, най-разлечни са бащите.

Едни са обич и закрила.

Други, преследващи мечтите си.

Трети са твърдост, власт, и сила...


Без спор, различни сме бащите.

А някой ден, ще дойде час,

когато детството отлита.

И синовете ни честити

израстват точно като нас.


Ивайло Апостолов 

14.01.2024

петък, 12 януари 2024 г.

НЕ СИ ЖИВЯЛ ПРИЯТЕЛЮ НАПРАЗНО❗



Познаваш ли ти друже тишината

след някоя несбъдната мечта?

Познаваш ли вкуса на пустотата

след неочакван удър с нож в гърба?


Познал ли си изгарящия огън на гнева,  

при среща с подло и ехидно лицемерие 

и парещият привкус на отрова,

след сетното излъгано доверие? 


Познал ли си ти братко урагана

на ярастта при сблъсък с липса на морал

и топлината на кървяща рана 

сред бездната поглъщаща печал, 

от някоя любов неизживяна! ... 


Познал ли си беззвучното страдание

след някое предателство към себе си

и многото преглътнати мълчаня

с уроци от житейските си ребуси... 


Познал ли си блажените безвремия

с най-важните любими на сърцето ти... 

и хилядите малки откровения

в които се докосваш до Твореца си!... 


Излязъл ли си по-любящ, по-мъдър

от своите провали и безпътици.. 

Израстнал ли си малко по-добър... 

Приел ли си, за свои верни спътници 


"Благодоря", "Прощавам" и "Простете"...

Поел ли си живота си в ръцете... 

Прозрял ли си, че по-богато е сърцето

с отдаденото другиму, не с взетото... 


Че в малките неща е красотата... 

Че често е най-трудна простотата

и най-помага просто, да не вредим! 

Че щастието ни е в малките победи!... 


Че сам човек, не е ветроупорен... 

Че "дом" е чувство и че няма плод, без корен

и че добро без корист, е заразно!...

Не си живял приятелю напразно!


Ивайло Апостолов 

12.01.2024

понеделник, 8 януари 2024 г.

В ДУШИТЕ НИ НЕ ЩЕ, ДА СПРЕ ДА СВЕТИ



Понякога, когато ти се струва,

че всичко безнадеждно се обърква!... 

Понякога, когато се страхуваш,

че в настоящето ти нещо зло човърка... 


и в буреносни облаци, когато

закрият твойто Утре мракът и мъглата,

а сетната надежда за спасение

в непрогледната им пелена се мята...


Точно във този миг недей, да губиш Вяра

в човека, в светлото, в доброто и във всичко живо!

За всичката Любов стори сърцето си олтар,

Защото знай, че в руИните на старото

проправя място нещо ново, светло, силно и красиво!


Защото колкото и да се чувстваме изгубени

в безпътиците си страдалци клетки,

докато можем още силно ний да любим,

в душите ни не ще, да спре, да свети!


Ивайло Апостолов

09.01.2024

четвъртък, 4 януари 2024 г.

СМИСЪЛЪТ НА РАДОСТТА Е В СПОДЕЛЯНЕТО...



- Смисълът на радостта е в споделянето! - каза Лудият Шапкар, като чешеше Чешърския Котарак зад ушите, точно там, където най-много обича и гледаше някъде неопределено пред себе си

- Сълзите, независимо дали са от радост или от мъка, са материализиране на нашите емоции, търсещи път навън!... Човек не е създаден, за да живее сам... И дори, когато върви по най-дългият си житейски път, този към себе си, той си нуждае поне понякога от други хора! 

Две са нещата потвърждаващи нашето съществуване - нашите чувства и хората около нас!

Първите потвърждават съществуването на вътрешният ни свят, вторите - реалността на света отвън и това, че не сме сами в него!

Макар че Щастието често е егоистично и пасивно, то ни дава позитивната енергия, вяра във възможността на невъзможното и в това, че точно ние имаме сили, да го постигнем! 

Само страданието обаче ни кара,

да преосмислим случващото се,

да преоткриваме себе си, 

и истинска мотивация,

да търсим нови алтернативи,

да избягаме от дискомфортната позната обстановка и да израстваме...


Бъдете щастливи❗

Но не пропускайте, да "научите уроците си" ❗... 


🎊🎩🧣Рошавите мисли 

на Лудият Шапкар"🧤

СИНЕ МОЙ...

 


 Вчера моят малък слънчев син, 

нашата "божествана сила" 

премина в своите големи пет❗ 🎊


Децата в тази възраст са благословени, да могат, да живеят едновременно в нашият свят и в света на чудесата, и да откриват вълшебството в тях независимо от времето, мястото и обстоятелствата! 

Дано я запази❗💕


🎈🎂🎁🎈🪁


СИНЕ МОЙ...

(На Габи)


Безценен мой, любимо слънце мое,

как бързо времето през нас тече!

Сякаш мечта бе нежна вчера само, като песен на прибоя,

днес вече си пораснало момче!


Бъди все така влюбен в живота

и обичай се точно такъв!

Вярвай в себе си, вярвай в мечтата,

и в Доброто

И бори се за тях... и до кръв!


Все така живинките закриляй

и помагай на всеки в беда.

На приятел, дай вяра и сили!

На врага, не нанасяй вреда!


Имаш силни криле, вярвам в тебе! 

На колене пред никой не падай!

Бъди все този брат неизменен!

За доброто, не чакай награда!


Знай че прошка и обич лекуват

в душата най-тежките рани!

Но вината дори да изкупят,

част от болката, пак ще остане!


Пази тази искра любопитна,

в чудесата не спирай, да вярваш,... 

свобода на духа, щом политнеш

и кураж, да решаваш, твориш и изграждаш !


Прави всичко, което те радва,

и влагай сърце, щом ума гаделичка!

Споделяй живота си с хора, които обичаш!

Друг смисъл няма и друга награда...

Знай, не ще се харесваш на всички!


Сине мой, безценна радост моя. 

Огън във вихрушката,... прохлада, в зноя... 

Ти мечтите и молитвите ни сбрал,

Ако някога си се разколебал


не забравяй, че каквото да стане,

ще сме винаги твоето рамо!

Вие - наша гордост, любов и призвание!...


С много обич, от татко и мама!


Ивайло Апостолов

04.01.2024

 

                           💙💙💙

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ,

СЛЪНЧЕВ НАШ❗💕

неделя, 31 декември 2023 г.

Хора и съдби, които ни вдъхновявят : Сър Антъни Хопкинс

 


Щастливи 86г на Сър Антъни Хопкинс,

роден на 31 декември 1937г.


Мъдростта идва не с опита, а с онова, което правим с него!


С бруталната безкомпромисна честност към себе си. С приемането, обичането и надграждането на собствената си личност, въпреки всичко и всички!


Една друга резюмирана история от неговата автобиография, която също е малко известна, а е добре, да се знае! 


"Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова и станах актьор."

Сър Антъни Хопкинс 


И също:


" Ние имаме бездънно езеро от потенциал точно под нашите черепи" - сър АНТЪНИ ХОПКИНС " - уелски актьор, режисьор, композитор и художник 


Далеч преди да стане любимец на милиони хора и да получи рицарско звание, заради дислексията в училище често гледали по различен начин на брилянтния сър Антъни Хопкинс. Някои от съучениците му дори го наричали Глупавия Хопкинс.


Положителното е, че заради трудностите в училище Антъни Хопкинс решил да се насочи към изкуството. Решение, за което днес са благодарни милиони негови почитатели.


В автобиографията си той споделя, че недостатъкът да се бори с четенето развива способността му да запаметява и това му служи много добре в кариерата.


Често блясъка на звездите ни заслепява и го приемаме като даденост! Забравяме, че те са заблестяли толкова ярко, не защото са имали без облачно детство и не са имали тъмна страна, а защото са застанали лице в лице с нея, работили са здраво и са били достатъчно мотивирани, да станат това, което СА, въпреки нея или дори, използвайки нейните плюсове!...


Сър Антъни Хопкинс не случайно е най-възрастният актьор, номиниран за "Оскар" за главна мъжка роля във филма "Бащата" и неслучайно е третият актьор (след Джесика Танди и Кристофър Плъмър) , получил две или повече актьорски номинации, след като е прехвърлил 80-те 


Съвсем не случайно е избран и да изиграе З. Фройд във филмът " Последният сеанс на Фройд" , който очакваме на екран през настъпващата 2024г.


Ето няколко житейски урока, които споделя актьора, които са добра тема за размисъл преди Нова година.


"Пуснете хора, които не са готови да ви обичат.

Това е най-трудното нещо, което някога ще трябва да направите през живота си и също така ще бъде най-важното нещо.


Спрете да водите трудни разговори с хора, които не искат да се променят.


Спрете да се показвате пред хора, които не се интересуват от вашето присъствие.


Знам, че инстинктът ви е да направите всичко възможно, за да спечелите оценката на хората около вас, но това е импулс, който краде вашето време, енергия, психическо и физическо здраве.


Когато започнеш да се бориш за живот с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще е готов да те последва на това място.


Това не означава, че трябва да промениш това, което си, това означава, че трябва да пуснеш хора, които не са готови да бъдат с теб.


Изключени ли сте, обидени, забравени или игнорирани от хората, на които отделяте от времето си, не правите услуга на себе си, като продължавате да им предлагате енергията и живота си.


Истината е, че не си за всички и не всички са за теб.


Ето какво го прави толкова специално, когато намериш хора, с които имаш приятелство или взаимна любов.


Ще разберете колко е ценно, защото сте преживели това, което не е.


На тази планета има милиарди хора и много от тях ще намерите на вашето ниво на интерес и ангажираност.


Може би като спреш да се появяваш, няма да те търсят.


Може би,ако спреш да опитваш, връзката приключва.


Може би,ако спрете да пишете съобщения, телефонът ви ще остане тъмен седмици наред.


Това не означава, че си съсипал връзката, това означава, че единственото, което я поддържа, е енергията, която си дал само, за да я запазиш.


Това не е любов, това е привързаност.


Това е да дадеш шанс на тези, които не го заслужават!

Заслужаваш много повече.


Най-ценното нещо, което имаш в живота си, е времето и енергията ти, тъй като и двете са ограничени.


Хората и нещата, на които отдавате времето и енергията си, ще определят съществуването ви.


Когато осъзнаете това, започвате да разбирате защо сте толкова притеснени, когато прекарвате време с хора, дейности или пространства, които не ви подхождат и не трябва да са близо до вас.


Ще започнете да осъзнавате, че най-важното нещо, което можете да направите за себе си и всички около вас, е да защитавате енергията си по-жестоко от всичко друго.


Направете живота си безопасно пристанище, където са позволени само хора "съвместими" с вас.


Вие не сте отговорни за спасяването на никого.


Не сте отговорни да ги убедите да се справят по-добре.


Не е твоя работа да съществуваш за хората и да им даваш живота си!


Заслужавате истински приятелства, истински ангажименти и пълна любов със здрави и проспериращи хора.


Решението да се дистанцирате от токсични хора, ще ви даде любовта, уважението, щастието и защитата, които заслужавате. "

 Сър Антъни Хопкинс в ролята на З. Фройд в "Последният сеанс на Фройд"


И още няколко житейски урока от Антъни Хопкинс:


1. След като обичах моите родители, братя и сестри, съпруг, деца и приятели, сега започнах да обичам себе си.


2. Разбрах, че не съм Атлас. Светът не лежи на моите плещи.


3. Спрях да се пазаря с търговците на зеленчуци и плодове. Още няколко стотинки няма да ме сломят, но може да помогнат на някой беден човек да спести, за да плати училището на дъщеря си.


4. Оставям на сервитьорката бакшиш. Допълнителните пари може да предизвикат усмивка на лицето й. Тя си изкарва прехраната много по-трудно от мен.


5. Спрях да казвам на по-възрастните хора, че вече са разказвали тази история много пъти. Историята ги принуждава да вървят по алеята на паметта и да преживеят миналото си.


6. Научих се да не поправям хората, дори когато знам, че грешат. Тежестта да направя всичко перфектно не е върху мен. Светът е по-ценен от съвършенството.


7. Давам комплименти свободно и щедро. Комплиментите развеселяват не само получателя, но и мен. И един малък съвет към получателя на комплимента, никога, НИКОГА не отказвайте, просто кажете: "Благодаря."


8. Научих се да не обръщам внимание на гънките или петната по ризата. Личността говори по-силно от външния вид.


9. Оставям хората, които не ме оценяват. Те може да не знаят моята стойност, но аз я знам.


10. Запазвам хладнокръвие, когато някой играе “мръсно”, за да ме победи в надпреварата с плъхове. Не съм плъх и не принадлежа към тях.


11. Уча се да не се смущавам от емоциите си. Моите емоции ме правят човек.


12. Разбрах, че е по-добре да зарежа егото си, отколкото да прекъсна връзка. Егото ми ще ме държи настрана, докато в една връзка никога няма да бъда сам.


13. Научих се да живея всеки ден така, сякаш ми е последен. В края на краищата той може да е последният.


14. Правя това, което ме прави щастлив. Аз съм отговорен за моето щастие и аз самият съм си задължен. Щастието е избор. Можете да бъдете щастливи по всяко време, просто изберете да бъдете!


ДЕТЕТО Е НЕВИННО МАЛКО ПТИЧЕ...

Детето е невинно малко птиче, ала не се страхува от високото. Знам колко много, много го обичаш! Попътен вятър ти в крилете му бъди! Задай п...