РОШАВИ МИСЛИ...

Мечтая си за Истински Живот

Със Главно Ж., а не на обещания!

Мечтая си, да сме ЕДИН НАРОД!...

За Действия, а не за оправдания!

Мечтая си, избраните от нас,

да помнят, че избрани са, да служат

на тези без чиито данъци и глас,

ще бъдат просто никому ненужни!

Мечтая си за нашите деца,

да има нова болница Единна!

Да не търчим с треперещи сърца,

като коне, за преглед, през половин Родина!

Мечтая си и в Здравната система,

най-после и за пациента, да се грижат

а не да мислят разни тъмни схеми

и Фонда лев, по лев, да го изнижат!

Мечтая си и всеки бюрократ,

да има по едно сърце в гърдите. 

Да вижда и да се грижи за човека, като брат!

Или поне,... поне, да се опита!

Създадохме изкуствено живот.

Научихме роботите, да чувстват.

А пък търпим безмълвно цял народ,

да мачкат. И с душата му, да блудстват!

Да спрем мечтая си, роптаейки под нос

ний апатично през живота, да се влачим,

избирайки поредните палачи...

Да се събудим и да вдигнем глас! 

Мечтая си, Държавата за нас

за хората, да влезе в ролята си на Държава

Предвиждам, ех, такъв предвиждам час

от хубаво, по-хубаво, да става!

Ала мечтаем ли си само, във захлас,

не ще се сбъдне!... Да запретваме ръкави❗

Ивайло Апостолов 

04.09.2022