В ДУШИТЕ НИ НЕ ЩЕ, ДА СПРЕ ДА СВЕТИ

Понякога, когато ти се струва,

че всичко безнадеждно се обърква!... 

Понякога, когато се страхуваш,

че в настоящето ти нещо зло човърка... 

и в буреносни облаци, когато

закрият твойто Утре мракът и мъглата,

а сетната надежда за спасение

в непрогледната им пелена се мята...

Точно във този миг недей, да губиш Вяра

в човека, в светлото, в доброто и във всичко живо!

За всичката Любов стори сърцето си олтар,

Защото знай, че в руИните на старото

проправя място нещо ново, светло, силно и красиво!

Защото колкото и да се чувстваме изгубени

в безпътиците си страдалци клетки,

докато можем още силно ний да любим,

в душите ни не ще, да спре, да свети!

Ивайло Апостолов

09.01.2024