НЕ СИ ЖИВЯЛ ПРИЯТЕЛЮ НАПРАЗНО❗

Познаваш ли ти друже тишината

след някоя несбъдната мечта?

Познаваш ли вкуса на пустотата

след неочакван удър с нож в гърба?

Познал ли си изгарящия огън на гнева,  

при среща с подло и ехидно лицемерие 

и парещият привкус на отрова,

след сетното излъгано доверие? 

Познал ли си ти братко урагана

на ярастта при сблъсък с липса на морал

и топлината на кървяща рана 

сред бездната поглъщаща печал, 

от някоя любов неизживяна! ... 

Познал ли си беззвучното страдание

след някое предателство към себе си

и многото преглътнати мълчаня

с уроци от житейските си ребуси... 

Познал ли си блажените безвремия

с най-важните любими на сърцето ти... 

и хилядите малки откровения

в които се докосваш до Твореца си!... 

Излязъл ли си по-любящ, по-мъдър

от своите провали и безпътици.. 

Израстнал ли си малко по-добър... 

Приел ли си, за свои верни спътници 

"Благодоря", "Прощавам" и "Простете"...

Поел ли си живота си в ръцете... 

Прозрял ли си, че по-богато е сърцето

с отдаденото другиму, не с взетото... 

Че в малките неща е красотата... 

Че често е най-трудна простотата

и най-помага просто, да не вредим! 

Че щастието ни е в малките победи!... 

Че сам човек, не е ветроупорен... 

Че "дом" е чувство и че няма плод, без корен

и че добро без корист, е заразно!...

Не си живял приятелю напразно!

Ивайло Апостолов 

12.01.2024