Казват всеки наш кръст е по мярка
и го влачим, с приведено чело!
Моят грее в гърдите ми ярко
И го нося достойно и смело!
И венецът си трънен не крия.
Нито грешките - те са уроци.
Да му мислят безгрешните. Тия
Лъже ангели и лъже пророци,
`дето прошка не вземат, не дават
и си мислят, че всички са длъжни.
Че са център на някой Вселена
Че са в правото те, да решават.
И във всяка възможна окръжност,
очертават край някой мишена...
Псевдо жертвите, псевдо героите
и изпечените манипулатори
с души на продажни копои
и амбиции на диктатори.
Да му мислят лъжливите Яго-вци,
Разни Брут-овци, Каини и Юди.
Лешояди, чакали и язовци,
безгръбначни подмолни влечуги,
за които животът е сказка
от лъжи, клевети и интриги.
Щом строшиш лицемерната маска,
справедливата правда изригва.
И тогава Темида решава.
На везните се вижда цената ти.
Щом без съвест с лъжи се сношаваш
Видовден, ще ти носи обрати.
Аз все още си уча уроците
И горчиво си сърбам попарите
Плащам лепта на стари оброци!...
Не бордей е душата. Олтар е!
И разголена нося душата си,
за да дишат прободните рани
в гръб от вчерашния мними приятели.
Жалки Нарциси - хищни пирани.
Аз ценя осъзнатите грешници,
Моля прошка и прошка дарявам.
Поизтупвам си старите дрешки
щом ме спънат и пак продължавам.
Понамествам венецът си трънен.
Вземам обич, надежда и вяра.
И поемам по пътя си стръмен...
Не изгарям до корен на въглен,
Но реша ли, разпалвам пожари.
Ивайло Апостолов
08.02.2024
.gif)
