четвъртък, 8 февруари 2024 г.

КАЗВАТ ВСЕКИ НАШ КРЪСТ Е ПО МЯРКА


Казват всеки наш кръст е по мярка

и го влачим, с приведено чело!

Моят грее в гърдите ми ярко

И го нося достойно и смело! 



И венецът си трънен не крия. 

Нито грешките - те са уроци. 

Да му мислят безгрешните. Тия

Лъже ангели и лъже пророци, 



`дето прошка не вземат, не дават

и си мислят, че всички са длъжни. 

Че са център на някой Вселена

Че са в правото те, да решават. 

И във всяка възможна окръжност, 

очертават край някой мишена...



Псевдо жертвите, псевдо героите

и изпечените манипулатори

с души на продажни копои

и амбиции на диктатори. 



Да му мислят лъжливите Яго-вци,

Разни Брут-овци, Каини и Юди.

Лешояди, чакали и язовци, 

безгръбначни подмолни влечуги, 



за които животът е сказка

от лъжи, клевети и интриги. 

Щом строшиш лицемерната маска, 

справедливата правда изригва. 



И тогава Темида решава. 

На везните се вижда цената ти. 

Щом без съвест с лъжи се сношаваш 

Видовден, ще ти носи обрати. 



Аз все още си уча уроците

И горчиво си сърбам попарите 

Плащам лепта на стари оброци!... 

Не бордей е душата. Олтар е! 



И разголена нося душата си, 

за да дишат прободните рани

в гръб от вчерашния мними приятели. 

Жалки Нарциси - хищни пирани.



Аз ценя осъзнатите грешници, 

Моля прошка и прошка дарявам.

Поизтупвам си старите дрешки

щом ме спънат и пак продължавам.



Понамествам венецът си трънен.

Вземам обич, надежда и вяра.

И поемам по пътя си стръмен... 

Не изгарям до корен на въглен, 

Но реша ли, разпалвам пожари.



Ивайло Апостолов

08.02.2024




Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...