ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

 ОТ НЯМАНЕ ОСТАВА ЛИ СЛЕДА!?

От нямане, остава ли следа!?...

О, да!

Колкото по-пълно с някой е било сърцето ни!

И в колкото преплетени сърца

късче оставил е от себе си в дар,

(или с искрица е възпламенил пожар) 

обратно непотърсено и не отнето!...

Най-жарко пари загубата и боли, 

когато скътано било е най-дълбоко!

И вече раната да не кърви дори,

то белегът е спомен жив, за преживяната жестокост!...

И за това, говорейки за скъпите за нас,

всичко присъствието им, което най-добре описва, 

всъщност крещи, за болката без глас!

И за това, колко безкрайно те ни липсват!

Но, да не плачем горко! Да благодарим!

Защото щом боли, щом чувстваме, сме живи!

А щом ни липсва, то благословени сме били,

да изживеем мигове щастливи!

Ивайло Апостолов

28.01.2024

Вдъхновено от Надежда Тошкова