Видя ли ти велможа бивш, до просешка тояга?
А преуспял и най-почитан вчерашен бродяга?...
Видя ли набеден за луд на мъдреци, да преподава
и аутсайдерът, човечеството как спасява?
Старик видя ли - от дете, да учи
и на безкористна любов - човекът, куче...
сестра, без съвест, брата, да предава
и еретик - Отца, да възхвалява!?
Видя ли падналия, нови висини, да пакорява?
Видя ли идоли в калта, да се търкалят във забрава?
Видя ли робът, бъдеще свободно, да изгражда
и мъртвото дърво, пак плод, да ражда?...
Прогледнах аз и благодарен бях, че виждам!
Сърцето че пулсира и кърви...
Защото като чужд се движа между ближни,
с амбиции и страст, но без души!💞...
Тъй противоречив и пъстролик е този Свят!
И за това е тъй вълшебен и богат.
Сами строим го, с двете си ръце!
Достатъчни са разум и сърце!
Кога ще спреме, да рушим и ще градиме?
Не всяко минало, оставя ни руини!
За да достигнем нови висини,
мостове,.. стълби трябва, да строим, а не стени!
Ивайло Апостолов
24.01.2024
Провокирано от Ариадна
Няма коментари:
Публикуване на коментар