НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ

И стана Ден трети, от декември❗

Ден за размисъл ❗

Ден в който според едно решение на ООН си спомняме, за онези, които гласно или негласно, понякога с думи, друг път с действия, на най-често с бездействие и игнориране, в душите си етикиране като не-валидни❗ Спомняме си, че и те също са хора ❗💞 А дали си даваме сметка през останалите 364дни от годината, че  стигмата към другите, оставя най-тежкото клеймо в собствените ни души!?...

Ден в който всъщност трябва, да си спомним, че ВСИЧКИ СМЕ ХОРА и като такива, всички сме несъвършени. Че всички носим в душите си едно и също и копнеем, за едно и също през ВСЕКИ ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ❗ И заслужаваме, да бъдем приети и подкрепени такива, каквито СМЕ❗... ВСИЧКИ, без изключение ❗💞 

Ден в който трябва, да се припомним, че вярата, надеждата и любовта, крепят всички ни. Държат ни заедно и ни движат напред. Но че майка и на трите е мъдростта❗💞 

Днес не е празник, а ден за равносметка❗

И може би, за промяна към по-добро ❗💞

👫💞🧑‍🦽

НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ 

Не мога, да направя средата по-достъпна.

Не мога чужда болка, да облекча, като с вълшебна пръчица.

Но мога ясно, да покажа безотговорността престъпна,

която често води душите до безпътица.

Не мога, да изцеля телата и душите ви.

Не мога, да ви вдигна на крака.

Но мога, да отнема малко от болката в дните ви.

Да ви изслушам мога и да летя с вас в мечтите ви.

И в бездната на самотата, да ви подам ръка.

Не мога, да направя хората по-съпричастни и човечни,

отколкото им позволява предразсъдъка.

Но мога, да опитам, да постопля душите им премръзнали и грешни.

И малко светлина, да хвърля към здравото в разсъдъка им.

Да им разкажа вашите тегоби и победи 

с различното... За всичко, което те приели са за даденост .

Не мога аз, да давам на никого съвети.

Но мога, да покажа вашата сила и отдаденост.

Да съживя не мога душите, вече мъртви,

изгнили вътре и отекващи на кухо.

Ала от вярата, ръждата се надявам, да изкъртя,

и да разпаля искрицата човечност, със силният ви дух!

А всеки носи сам глава, на раменете си.

И може сам, да носи отговорността за избора.

За да намери онази Искра човечна в сърцето си.

И да се потопи отново на любовта в извора.

Аз твърде силно вярвам още, в любовта у хората,

защото са по Негово подобие създадени.

Под пластовете страх и гняв, под смъртната умора

ще бъде тя излъскана и на повърхността извадена.

И се надявам искрено, дълбоко в сърцето си,

че някога, ще стане! И дано!

С една искра в гърдите си и слънце в небето си

бе стигмите, ще бъдем всички наистина едно!

Защото любовта множи се, 

а всяко сторено добро се връща!

И само заедно израстваме! А най-дълбоко в душите си,

копнеем за едно и също❗💞

© Ивайло Апостолов 

    02.12.2025

ДОБРОТА Е СИЛА

Утре е Щедрият вторник❗💞
Денят, който идва, за да ни напомни, че любовта и добротата са наша най-дълбока и съкровена същност. Че нуждата от принадлежност е основното свързващо звено помежду ни. А съпричастността и състраданието към ближния, особено към нуждаещите се, са основата на всяка общност❗
Утре е денят, който ни напомня, че трябва, да вървим с отворени сърца един към друг всеки ден. Да си протягаме ръка, в нужда и да се подкрепяме, защото 

ДОБРОТАТА Е СИЛА

💞💞💞

Добротата не бъркай със слабост!

Тя не е ехо от страх и вина.

Да се усмихваш, щом боли, е нужна храброст.

Като да тръгнеш с нищетата на война.

Когато в теб кипи, да замълчиш.

Да устоиш, когато ти се иска, да си тръгнеш.

На всеки натиск, ти да издържиш...

Достойнството изисква, да обръгнеш.

Спокоен да останеш, щом крещят.

Невъзмутим, да не отстъпиш пред простака.

Да не отвърнеш, щом те наранят,

макар да можеш само с думи, да ги смачкаш.

Добро да сториш, тихо и без шум,

като запазиш нечие достоиноство,

Ръка да подадеш на бетстващ странник, по незнаен друм.

Да се раздаваш, без да си богат, приятел, е геройство.

Да се изправиш, след поредният подложен крак.

Смирен, да си останеш и в успеха.

Да можеш, да простиш на своя враг.

И на приятел в скръбен миг, да си утеха.

Да утешиш невинен детски плач.

Вместо възмездие, да бъдеш вдъхновение.

Да си спасител, наместо палач,

е ежедневен избор и съзнателно решение.

Тъй често стига просто, да си мил.

Да не отстъпиш, щом любим човек е в бедствие.

Да молиш прошка, щом си съгрешил

и да поемеш отговорност, за последствията.

Да си добър, не те прави по-малък,

както успехът, не е светотатство.

Човечността, не те прави слаб и жалък.

В Добротата най-много израстваме, братко.

Добротата е чиста любов,

не очакваща нищо в замяна.

Добротата е тих благослов

и прощава, дори и измяна.

Но не бъркай доброто, с наивност.

То сърце е и мисли без корист.

То е личен съзнателен избор.

Съпричастност към чуждата орис.

И с циничност недей се отнася.

Имай граници и уважение,

към Добротата. Че тя е компаса

сочещ всеки възход и падение.

И недейте с пълни шепи, да грабите

от добряка утолил вашата жажда.

Добротата кураж е, не е за слабите.

Избор с достойнство, да подкрепяш и да изграждаш.

🍀🍀🍀

 © Ивайло Апостолов 

       29.11.2025

 Не можем, да предпазим децата си от всичко!... И НЕ е нужно!

Напротив!

Децата ни имат нужда от ясни граници, защото те им дават сигурност.

Имат нужда, да разберат, че и ние сме хора - несъвършени, допускащи грешки, имащи нужди, желания, цели, мечти и личен живот.

Имат нужда, от малко дискомфорт, за да оценят по-добре комфорта, който се опитваме, да им дадем.

Имат нужда от малко липса, за да се престрашат, да излязат от зоната си на комфорт и да се научат, да се справят сами.

Имат нужда, да се изправят срещу страховете си, за да прекрачат отвъд тях.

Имат нужда, да постигнат сами, свои собствени успехи. За да са по-уверени в себе си и да е самочувствието им основателно.

Имат нужда, да преживеят някои лични загуби, за да оценят по-добре това, което имат.

Имат нужда, да правят собствени избори, за да се научат, на носят отговорност.

Имат нужда, да направят собствените си грешки, за да научат уроците си от личен опит, а не от чужди приказки...

Имат нужда, да знаят, къде да ни намерят и че могат да разчитат, че ще сме до тях, АКО се наложи, а не да живеем вместо тях.

НОВО КАЧАЛО

Когато рутината те убива

с уютният си, сигурен комфорт.

Край тебе всичко пъстро става сиво 

и губиш вкус и сили, за живот.

Когато всичко бавно губи светлината

и смисъла си. Само "Трябва!" чувстваш, по принуда.

Щом "Днес" и "Утре" губят се в мъглата.

Не чакай повече разсъмване, "като по Чудо"!

Мечтите ти, когато бавно тлеят,

а огънят у теб едва мъждука,

не чакай вече Слънце, да изгрее!

Стани и сам с Неволята дири сполука!

Не чакай ни късмета, ни съдбата,

да променят агонизиращото настояще.

като Мюнхаузен, дръпни се за яката.

Не позволявай друг, в съдбата ти, да дращи!

Защото Ти си сценариста и героя

в романа на живота си. Не кръшкай!

Да, сух не ще излезеш от пороя.

Но в буря се каляваме, по мъжки!

Помни! Не си "спасителят в ръжта",

да грижиш и спасяваш вечно всички.

Живота си красиво изпиши, 

без многоточия и без кавички.

Свободен си. Танцувай под дъжда!

В живота си най-ценният си ти.

И тез' в които с обич утрото ти се оглежда.

Душата е родена, да лети.

Пълзи ли дълго в кал, разяжда я ръжда.

Ти не губи надежда!

И вяра не губи... и любовта.

Защото тя е истинското чудо.

В любов се раждат мъдростта и дързостта.

Ала и малката искра градивна лудост.

Знай, щастието ти е в твоите ръце!

Сами го правим, да ни е по мярка.

Когато вложиш разум и сърце,

не може, да не топли нежно. И огрява ярко.

Не знам рецептата, за щастие. Уви.

Упътване за ползване и схема, също няма.

Ала не ще, да спре със сигурност сърцето, да кърви,

ако не се раздигнем от дивана.

© Ивайло Апостолов 

     24.11.2025

СИЛНИТЕ ХОРА, СА СВОБОДНИТЕ ХОРА

 

сн.Pinterest 

-Питаш ме, защо вярвам толкова силно в теб?...

Лудия Шапкар приближи до Алиса, която беше седнала на един обрасъл със свеж зелен мъх камък, в края на поляната.

Той приклекна леко срещу нея. Хвана с една ръка нежно рамото й. А с другата, повдигна леко брадичката й, за да срещне погледа й. В очите й се четеше леко колебание. 

- Питаш ме, защо толкова непоколебимо вярвам в твоята вътрешна сила? - повтори отново той. - Защото познавам душата ти.

Тя е свободна. Свободна от тясната клетка на предразсъдъците към другите. Към различните на пръв поглед. Свободна, да погледне отвъд очевидното... Отвъд утре...

Отвъд "Ами,ако!?"... Свободна от оковите на чуждите мнения и желанието, за нечие одобрение. Свободна от страха, да не бъде отхвърлена и посочена с пръст, заради това, което Е... А свободата е сила! Най-голямата сила, защото изисква вътрешна зрялост и осъзнатост независещи от условности като възраст, етнос, пол, класа или религиозни убеждения. Свободата е вътрешна яснота относно собствените качества и потенциал. И увереност в собствените сили и способности, независимо от чуждите оценки и присъди. За свободата се изисква огромна сила и сама дава изключителна сила и кураж. Защото свободният човек е прегърнал и успокоил страховете си и е приел, че страха и искрицата съмнение са естествена част от човешката природа, защото пълната липса на страх ни прави безотговорни и непредпазливи, а искрицата съмнение поддържа будно критичното ни мислене, вниманието към детайла и способността, да анализираме причините и обстоятелствата. И да търсим алтернативи.

Свободният човек е наистина силен, Алиса.

Силен е, защото е свободен от удобната вътрешна нагласа, че някой друг, ще реши проблемите му. Че някой друг може, да е по-загрижен, за неговите лични интереси от самия него. Той винаги тръгва с буден разум и чисти мисли и сърце. Не се страхува, да изгуби битка и става сам, за да продължи напред. Без да чака някой, да го вдигне. Защото знае, че никой не му е длъжен. Знае, че загубите и грешките, са естествена последица от изборите и решенията, които правим и ни дават най-добрите уроци. 

Свободният човек е силен, защото победите не го главозамайват, а дори света около него, да се обърне с главата надолу, той не губи своя вътрешен център .

🎩" Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤  22.11.2025

 

ВСЕКИ ДЕН има какво, да научим; какво, да запомним и какво, да забравим❗

ВСЕКИ ЕДИН ДЕН има какво, да простим(на другите и на себе си) и за какво, да сме БЛАГОДАРНИ❗

ВСЕКИ ДЕН има за какво, да мечтаем; за какво, да се борим и в какво, да сме малко по-добри❗

ВСЕКИ ДЕН има нещо, за което си струва и да намерим смисъл, ДА ЖИВЕЕМ❗💖

  💞💞💞

Ако искате, да подкрепите Деян, знаете как: paypal.com/paypalme/helpdeyan

ВЕЧЕ МОЖЕТЕ, ДА ПОДКРЕПИТЕ ДЕЯН и чрез Revolut . ⚠️

🍀🍀🍀🍀🍀🍀🍀

ХОРАТА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН МОГАТ, ДА ПРАВЯТ НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА, АКО И СЕ ДАДЕ ШАНС."

🎙️ Акценти от мощната реч на Kevin Iannucci на модното ревю на GLOBAL BeBeautifulBeYourself. Реч, която изправи публиката на крака, напомняйки ни колко далеч сме стигнали и колко далеч трябва да отидем.

✨Кевин е талантлив актьор, участващ във филми като „Шампиони“, „Най-доброто от враговете и други."

Застъпвайки се, за включването на хората със Синдром на Даун на и извън екрана, Кевин наистина прави света по-добро място!

🎬 Вижте във видеото👇