Когато рутината те убива
с уютният си, сигурен комфорт.
Край тебе всичко пъстро става сиво
и губиш вкус и сили, за живот.
Когато всичко бавно губи светлината
и смисъла си. Само "Трябва!" чувстваш, по принуда.
Щом "Днес" и "Утре" губят се в мъглата.
Не чакай повече разсъмване, "като по Чудо"!
Мечтите ти, когато бавно тлеят,
а огънят у теб едва мъждука,
не чакай вече Слънце, да изгрее!
Стани и сам с Неволята дири сполука!
Не чакай ни късмета, ни съдбата,
да променят агонизиращото настояще.
като Мюнхаузен, дръпни се за яката.
Не позволявай друг, в съдбата ти, да дращи!
Защото Ти си сценариста и героя
в романа на живота си. Не кръшкай!
Да, сух не ще излезеш от пороя.
Но в буря се каляваме, по мъжки!
Помни! Не си "спасителят в ръжта",
да грижиш и спасяваш вечно всички.
Живота си красиво изпиши,
без многоточия и без кавички.
Свободен си. Танцувай под дъжда!
В живота си най-ценният си ти.
И тез' в които с обич утрото ти се оглежда.
Душата е родена, да лети.
Пълзи ли дълго в кал, разяжда я ръжда.
Ти не губи надежда!
И вяра не губи... и любовта.
Защото тя е истинското чудо.
В любов се раждат мъдростта и дързостта.
Ала и малката искра градивна лудост.
Знай, щастието ти е в твоите ръце!
Сами го правим, да ни е по мярка.
Когато вложиш разум и сърце,
не може, да не топли нежно. И огрява ярко.
Не знам рецептата, за щастие. Уви.
Упътване за ползване и схема, също няма.
Ала не ще, да спре със сигурност сърцето, да кърви,
ако не се раздигнем от дивана.
© Ивайло Апостолов
24.11.2025

Няма коментари:
Публикуване на коментар