понеделник, 11 септември 2017 г.

Малка лятна приказка с мирис на море, предразсъдъци и Ксенофобия-ЧАСТ 2


снимка:giphy.com                     

                                                                                "Нещата не са само това, което се вижда "
                                                                                                                                            "Шрек"
Всички добре познаваме любимата на децата анимация "Шрек".
В нейната основана е заложена идеята за погрешността на стереотипните нагласи и противоречието между вътрешно и външно. Между визия и и същност.

Цялата фабула на филма е забавна поредица от траги-комични ситуации противопоставящи Силата на Страха от видяното Плашещо Непознато „Чудо-вище”от една страна и истинската вътрешна сила и заряд на Добротата, противопоставени на прикритото зад бляскавата фасада Демонично, от друга.

Страхът основан на погрешни стереотипни нагласи е в основата на деструктивни социални явления като ксенофобията, дискриминацията и други.

Ксенофобията е изключително опасно социално явление означаващо постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обикновено хора, но също така и приемани за чужди културни единици – артефакти, идеи и др. Някои диктаторски режими използват Ксенофобията като инструмент, за сплотяване на общността, отклонявайки вниманието от проблемите вътре в нея, посочвайки и външен враг, за тези проблеми, около борбата с който я обединяват. Думата произлиза от гръцки: ξένος – „непознат“, „чужденец“ и φόβος – „боязън“, „страх“ и е подбрана от голямата онлайн платформа Dictionary.com. за дума на изминалата година. "Въпреки че е избрана като Дума на годината за 2016, "ксенофобия" не е дума, която трябва да се празнува. По-скоро е дума, която дълбоко отразява събитията през последните месеци", отбелязват създателите на сайта. Според статистиките на специалистите, търсенето на думата в интернет пространството е нарастнало драстично през последната година във връзка със събитията около всички събития в Европа, свързани с масовата миграция на хора от Сирия, Иран и други мюсюлмански държави. Изборът на Доналд Тръмп за президент и поредицата атентати в много от европейските страни. България също не остана настрани от тази негативна тенденция и настроения. Израз на които бяха така наречените граждански патрули. Формално са си поставили за цел да противодействат на престъпността. Де факто обаче са насочени срещу чуждите емигранти. Техен организатор е "Съюз на българите – Национално единство" на националиста Боян Расате и "Форум Обединение" (ФО); „доброволческите отряди”, ловящи нелегално влезли в страната; вълненията в с.Розово, Самоков и други населени места срещу имигрантите. Случаят, който обаче бе повод за цялото настоящо словоизлияние е призивът на учителката от Христина Шиндова за спиране на приобщаващото образование и „въдворяването” „зверски опасните” деца със СОП в специални градини, училища и пансиони, взривил социалните мрежи през последните дни и възмутил дълбоко родителите на „специални деца”. Държа да отбележа, че случаят, повод за въпросният коментар е изключително трагичен и покъртителен и да изкажа искрените си съболезнования на засегнатите, защото няма по-голяма трагедия за един родител от тази, да изпратиш собственото си обичано дете, в последният му път. Детето е основна ценност във всяко уважаващо себе си съвременно общество, наричащо себе си цивилизовано, а какво друго, ако не изграждането на едно по-добро бъдеще за децата ни би осмислило по-добре живота ни, въпреки вековечните спорове на философите по темата?. Детето е основна ценност за всеки обичащ и заангажиран родител без значение специфичните особености на детето и без професионалната квалификация и реализация на родителя. Децата са една подобрена наша версия, ако сме били наистина добри родители и чрез тях изживяваме своето безсмъртие... Всяко дете, е уникално само по себе си и заслужава внимание, обич, подкрепа и грижа, без значение на специфичните си особености. Ето защо, липсата на толерантност и дискриминиращото отношение, към което и да било дете. Неговото дискредитиране и внушаването на негативни нагласи към, което и да било дете или група деца са изключително сериозен и тревожен сигнал, за наличието на криза в ценностната система, в подреждането на социалните норми и приоритети и дисфункция в социалните взаимоотношения на общността. Още повече, ако подобни изказвания не са прецедент, а просто един конкретен случай на изразяване на съществуващи социални нагласи и е излязло от устата на млад, образован човек, който е завършил наскоро и е запознат със съвременните тенденции и методики в образованието, обучението и възпитанието на подрастващите и работи именно в интегрирана детска градина. Човек, на който нашите деца трябва да могат да разчитат! Като родител на дете едно дете със специални потребности, не по-малко прекрасно и лъчезарно от така наречените „деца в норма” и като специалист, който работи с деца със специални образователни потребности не съм изненадан, но съм изключително притеснен от подобен род публични изказвания и то от хора, на които децата ни трябва да разчитат и за пореден път се убеждавам, че с Приобщаващото образование, „слагаме каруцата пред коня.” От коментарите, които сме имали с родители на други деца със специални потребности и с колеги, както и от дебатите около въпросният казус, както и около още един, който мина по-незабелязано, се убеждавам, че : - Въпреки, че изразената от госпожа Шиндова нагласа не е изолирано явление и не са малко преподавателите, които я споделят, има и доста педагози, които са искрено отдадени на своята работа, за които децата се ценност и искат да работят в техен интерес. - Въпреки това предстои още много чисто просветна работа относно образоването на обществото и общо образователните учители, като негови представители, по въпросите засягащи децата и хората със специални потребности и възпитанието им в дух на приемане, толерантност и подкрепа. Защото,
              НЕВЕЖЕСТВОТО води до > СТРАХ > страхът > до > ОМРАЗА > омразата до > ОТХВЪРЛЯНЕ и АГРЕСИЯ

 Вярно, Невежеството не е порок. Никой не е съвършен и не знае всичко, но Леността и нежеланието да се научиш, са един от седемте смъртни гряха. - Все още съществуват твърде много неясноти и пукнатини относно самият процес на интеграция и Приобщаване - Нужно е още много обучение за общообразователните педагози в чисто практическа насоченост, относно спецификата на изготвяне на индивидуален подход, план и подходящи методики за (ако не беше така, нямаше да има нужда от специалности, като специална педагогика, етопедия и др, ) - Все още в педагогическите среди, а и не само там, все още цари неразбиране , относно че същността на ролята, която трябва всеки от специалистите , участващи в образование и възпитание и техните задължения и ангажименти в Образователния процес. - Все още има неразбиране и от страна на родителите, и от тази , на педагозите и ангажираните специалистите, че процесът на образование и възпитание е комплексен, бавен и продължителен. и за него трябва екипна работа, всички за ангажирани специалисти , педагозите и родителите.

 Ето защо е изключително важно, винаги при важни избори, да приемаме, че реалността е сложна и комплексна и че няма една единствена истина.
Важно е да сме наясно със съществуването на стереотипите и предразсъдъците и да успяваме да ги идентифицираме. Да ги отделяме от рационалното, възможно на-обективно анализиране на ситуацията. Да се образоваме да развиваме непрекъснато полезрението си и критичното си мислене, както и социалните и емоционалните си компетенции, за да сме по адекватни в изборите и постъпките си.

                                            "Явно не бива да съдиш хората, пред да ги опознаеш".                                                                                                                                                   "Шрек"


снимка:youtube.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...