Днес едва ли има човек, който да не е виждал и да не знае, какво е това инвалидна количка! Именно тя е основен, стилизиран елемент от международния символ на хората с инвалидност. Тя е и един от онези външни, видими белези и/или характеристики, които задействат отношението – негативно или позитивно – на човека или обществото към инвалидността и човека с инвалидност. Но – най-вероятно – малцина са тези, които познават дългата история на това средство за придвижване.
1.Тук ще се опитам да проследя накратко тази история.
2 Какво представлява инвалидната количка и каква роля изпълнява?
Най-общо казано, инвалидната количка е превозно средство, предназначено за хора със сериозни дисфункции на долните крайници или на гръбначния стълб. Тя дава възможност да се стабилизира позицията на тялото на даден човек с тежки физически увреждания и да улесни и направи възможно придвижването му от едно място до друго. Благодарение на инвалидната количка, хората с различна степен на парализа на тялото, са били и са в състояние да се справят с дейностите в своето ежедневие, да изпълняват присъщи за тях социални роли, да пътуват и др., т.е. да водят един активен и пълноправен живот, в рамките на своите възможности и способности.
Първите инвалидни колички.
Трябва ясно да се каже, че за да бъде изобретена инвалидната количка, преди това е било необходимо да се направят две други открития: (1) да се открие столът или креслото – това се е случило около 4000 години пр.н.е. (2) да се открие колелото – това се е случило през 5-то хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия. Първоначално хората, които са били с някаква придобита или вродена парализа на тялото, са били пренасяни на различни носилки или лектики. На това обаче, са можели да разчитат единствено богатите хора. Това, между другото, е едно от многобройните доказателства, че социалните неравенства са съществували още в зародиша на цивилизациите. Рис. 2. Древна Гърция Рис. 1. Древен Китай Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ 3 Първите писмени източници, за ползването на столове на колела, които са първообраза на инвалидната количка, се появяват около 500 г. пр.н.е. в записи от Древен Китай и Древна Гърция. (рис. 1 и рис. 2) Смята се, че откритият барелеф на китайски саркофаг от 530 г. пр.н.е., изобразяващ мъж, седнал на кресло с три колела, е първата исторически запазена следа от съществуването на инвалидна количка по онова време, която позволявала транспортирането на човека в изправено положение. И до днес не е ясно кой точно е измислил първообраза на инвалидната количка. С много голяма вероятност може да се предполага, че първите такива средства са били създадени по-скоро за облекчаване на труда на хората, които са се грижили за лицата с инвалидност, отколкото за улеснение на последните. Първите кресла са били трудни за обслужване и са изисквали помощта на други хора.
Новите времена
Историческите пътища ни отвеждат чак до втората половина на XVI век, когато се открива, че Филип II – крал на Испания, използва прототип на инвалидна количка. (рис. 3) Рис. 3. Инвалидна количка, ползвана от Филип II. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ Първата информация за мебели за сядане, съобразени за възможностите на хора с инвалидност, се появяват в европейската литература през XVI в. От тогавашните документи става ясно, че испанския крал Филип II е страдал от подагра и е използвал фотьойл с регулируема облегалка и опора за краката. Френският крал Луи XIV през 1700 г. използва количка, чийто механизъм е 4 наподобявал рулетка. Благодарение на него е било възможно завъртането на стола заедно с владетеля, седнал на него. През 1655 г. настъпва своеобразен пробив – млад часовникар изобретява първата самодвижеща се количка (рис. 4.). Това съоръжение изисквало от ползвателя силни ръце и торс. Естествено то не било идеално и съвсем не лесно за обслужване, като се вземе предвид ширещото се по това време недохранване, недостигът на калций в организма дори сред богатите, ниското ниво на медицината и погрешно поставяните диагнози и т.н. Каквито и да са недостатъците на изобретението на младия часовникар, днес то се приема за пробив за онези времена. Рис. 4. Първата самоходна инвалидна количка. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/
Откритието на Джон Доусън .
Следващата революционна крачка напред в историята на инвалидната количка е направена в края на XVIII век, когато през 1795 г. Джон Доусън конструирал инвалидна количка, подходяща за управление от самия потребител. Тази количка е била оборудвана с две предни и едно задно колела за управление. В началото на XIX век (1811 г.) е построена количка, оборудвана с две зъбни предавки, предаващи задвижването. През 1850 г. настъпила следващата промяна – в Нова Англия била конструирана инвалидна количка с метални задвижващи колела отпред и едно малко колело отзад на количката. Предимството на тази количка е било в малкия ъгъл на завиване, но все пак тази количка изисквала големи усилия. На границата на XIX и XX век започнали да се появяват инвалидни колички с дървена рамка и плетена седалка. Те били оборудвани с регулируеми подлакътници и предни задвижващи колела.
С времето, когато започнала да нараства склонността към пътувания, хората започнали да се замислят как да пътуват и да се придвижват от едно място до друго на инвалидна количка. Тази потребност се породила през ХХ век. Тогава производителите и продуцентите започнали да опознават потребностите на ползвателите на инвалидни колички. Дошло времето, когато инвалидните колички станали по-леки, по-здрави и по-лесни за управление, с други думи, количките станали по-леки и доста по-удобни.
Инвалидните колички с електрическо задвижване
В началото на ХХ век (1903 г.) се появила първата инвалидна количка, която можела да се побере в стая и имала електрическо задвижване. Тази количка била снабдена с двигател, задвижван от акумулатор от 12 V и имал мощност 0,38 конски сили.
През 1907 г. е произведена първата количка от изцяло метална конструкция, която изместила произвежданите дотогава колички от дърво. Инвалидните колички от началото на миналия век били тежки (около. 50 kg), както и с твърде големи размери. Това силно затруднявало или правело невъзможно самостоятелното придвижване на човека. Те не можели да се сгъват и трудно се транспортирали. Хората с инвалидност, които ги използвали на практика били зависими от помощта на здравите при придвижването си с тях.
Количката Feather – Light 10
Годината 1932 е преломна в областта на инвалидните колички. Тогава Хари Дженингс (Harry Jennings) по молба на своя приятел с инвалидност Хърбърт Еверест (Herbert Everest) от САЩ конструирал първата лесна за транспортиране, сгъваема инвалидна количка. Тази количка, наричана „Feather-Light 10“ тежала само 25 kg. Двамата приятели създали фирма „Everest & Jennings“, която дълго време имала монопол на пазара на инвалидни колички. В средата на 30-те години на ХХ век компанията патентовала кръстосана сгъваема количка, проектирана от Сам Дюк. През 1950 г. бил създаден и първият моторен модул, който можело да бъде прикрепен към количката с ръчно задвижване. В този двигател били използвани транзистори.
Спортните инвалидни колички
Днешният и утрешният ден на инвалидните колички
Днес на пазара на инвалидни колички се предлагат множество и най-различни модели инвалидни колички – едните механични, задвижвани с ръчна сила, а 8 другите електрически. Основни характеристики на първия тип са лекотата и лесно сгъваемите конструкции, което повишава комфорта при използването им. Особено значение се придава на тяхната ергономичност и достъпност. Днес има версии за деца и за възрастни. Важно значение се придава на удобството и лекотата на придвижване по по-неравни и трудни терени. Това позволява да се удължи пътуването, респ. ползването на количката, без да се увеличава риска от нараняване. И днес мануалните и електрическите колички се приспособяват към индивидуалните възможности и потребности на ползвателите. Прави се избор между цената, тежестта и подвижността на количката, респ. възможностите за самостоятелно придвижване на човека с инвалидност. Трябва да се вземе предвид факта, че механичните колички трудно се управляват дълго дори по лек неравен терен извън дома, а електрическите – поради техните големи размери, не са удобни за влизане в обществени сгради и градския транспорт. Какъв ще е утрешния ден на инвалидните колички? Възможност за контрол с мисълта, например. Може би звучи невероятно, но бъдещето трайно се настанява в ежедневието ни. Особено когато става дума за спасяване на човешки живот. Днес вече съществува технология за хора с много тежки увреждания и парализа, водещи до силно ограничена подвижност на тялото. В тези случаи към мозъка на човека се поставя специален имплант, който прави възможно контролирането на количката и другите, придружаващи я устройства. Например устройството BRAINGATE прави възможно парализираният човек да си вземе напитка и да пие. Имплант, който позволява на парализирана жена да контролира количката.
Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ Точно този процес всъщност е процес на киборгизация на човека с инвалидност. А той поставя множество сложни морално-етични дилеми и проблеми. 9 Източници: Ивков, Б. (2019) Инвалидност и отношение към хората с инвалидност през вековете. ИК „Фабер“, Велико Търново. Ивков, Б. (2019) Инвалидност и нови технологии. В: Етически изследвания, Брой 4, кн. 2, сс. 266-277. Kamil Drożyński (2020) Niepełnosprawność zmotoryzowana –historia wózka inwalidzkiego. https://rampa.net.pl/niepelnosprawnosc-zmotoryzowana-historia-wozkainwalidzkiego/?fbclid=IwAR17AhNMkEWVj7I9soRkFD6_NWieBfm0cjB06pGG5XBL4rMmepKX6HVXYU Potrzeba matką wynalazku – historia wózków inwalidzkich. https://www.mobilex.pl/blog/potrzeba-matka-wynalazku-historia-wozkowinwalidzkich/ Blumil (2016) Historia wózka inwalidzkiego – od początków do Blumil. https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-doblumi/
проф. дсн. Божидар Ивков
Оригинала на статията прочетете тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар