вторник, 30 юни 2020 г.

Кратка история на инвалидната количка - от проф. дсн. Божидар Ивков

    


       Днес едва ли има човек, който да не е виждал и да не знае, какво е това инвалидна количка! Именно тя е основен, стилизиран елемент от международния символ на хората с инвалидност. Тя е и един от онези външни, видими белези и/или характеристики, които задействат отношението – негативно или позитивно – на човека или обществото към инвалидността и човека с инвалидност. Но – най-вероятно – малцина са тези, които познават дългата история на това средство за придвижване. 

1.Тук ще се опитам да проследя накратко тази история. 
2 Какво представлява инвалидната количка и каква роля изпълнява? 
Най-общо казано, инвалидната количка е превозно средство, предназначено за хора със сериозни дисфункции на долните крайници или на гръбначния стълб. Тя дава възможност да се стабилизира позицията на тялото на даден човек с тежки физически увреждания и да улесни и направи възможно придвижването му от едно място до друго. Благодарение на инвалидната количка, хората с различна степен на парализа на тялото, са били и са в състояние да се справят с дейностите в своето ежедневие, да изпълняват присъщи за тях социални роли, да пътуват и др., т.е. да водят един активен и пълноправен живот, в рамките на своите възможности и способности. 

Първите инвалидни колички.

Трябва ясно да се каже, че за да бъде изобретена инвалидната количка, преди това е било необходимо да се направят две други открития: (1) да се открие столът или креслото – това се е случило около 4000 години пр.н.е. (2) да се открие колелото – това се е случило през 5-то хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия. Първоначално хората, които са били с някаква придобита или вродена парализа на тялото, са били пренасяни на различни носилки или лектики. На това обаче, са можели да разчитат единствено богатите хора. Това, между другото, е едно от многобройните доказателства, че социалните неравенства са съществували още в зародиша на цивилизациите. Рис. 2. Древна Гърция Рис. 1. Древен Китай Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ 3 Първите писмени източници, за ползването на столове на колела, които са първообраза на инвалидната количка, се появяват около 500 г. пр.н.е. в записи от Древен Китай и Древна Гърция. (рис. 1 и рис. 2) Смята се, че откритият барелеф на китайски саркофаг от 530 г. пр.н.е., изобразяващ мъж, седнал на кресло с три колела, е първата исторически запазена следа от съществуването на инвалидна количка по онова време, която позволявала транспортирането на човека в изправено положение. И до днес не е ясно кой точно е измислил първообраза на инвалидната количка. С много голяма вероятност може да се предполага, че първите такива средства са били създадени по-скоро за облекчаване на труда на хората, които са се грижили за лицата с инвалидност, отколкото за улеснение на последните. Първите кресла са били трудни за обслужване и са изисквали помощта на други хора.

 Новите времена 

Историческите пътища ни отвеждат чак до втората половина на XVI век, когато се открива, че Филип II – крал на Испания, използва прототип на инвалидна количка. (рис. 3) Рис. 3. Инвалидна количка, ползвана от Филип II. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ Първата информация за мебели за сядане, съобразени за възможностите на хора с инвалидност, се появяват в европейската литература през XVI в. От тогавашните документи става ясно, че испанския крал Филип II е страдал от подагра и е използвал фотьойл с регулируема облегалка и опора за краката. Френският крал Луи XIV през 1700 г. използва количка, чийто механизъм е 4 наподобявал рулетка. Благодарение на него е било възможно завъртането на стола заедно с владетеля, седнал на него. През 1655 г. настъпва своеобразен пробив – млад часовникар изобретява първата самодвижеща се количка (рис. 4.). Това съоръжение изисквало от ползвателя силни ръце и торс. Естествено то не било идеално и съвсем не лесно за обслужване, като се вземе предвид ширещото се по това време недохранване, недостигът на калций в организма дори сред богатите, ниското ниво на медицината и погрешно поставяните диагнози и т.н. Каквито и да са недостатъците на изобретението на младия часовникар, днес то се приема за пробив за онези времена. Рис. 4. Първата самоходна инвалидна количка. Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-do-blumi/ 

Откритието на Джон Доусън .

Следващата революционна крачка напред в историята на инвалидната количка е направена в края на XVIII век, когато през 1795 г. Джон Доусън конструирал инвалидна количка, подходяща за управление от самия потребител. Тази количка е била оборудвана с две предни и едно задно колела за управление. В началото на XIX век (1811 г.) е построена количка, оборудвана с две зъбни предавки, предаващи задвижването. През 1850 г. настъпила следващата промяна – в Нова Англия била конструирана инвалидна количка с метални задвижващи колела отпред и едно малко колело отзад на количката. Предимството на тази количка е било в малкия ъгъл на завиване, но все пак тази количка изисквала големи усилия. На границата на XIX и XX век започнали да се появяват инвалидни колички с дървена рамка и плетена седалка. Те били оборудвани с регулируеми подлакътници и предни задвижващи колела.

С времето, когато започнала да нараства склонността към пътувания, хората започнали да се замислят как да пътуват и да се придвижват от едно място до друго на инвалидна количка. Тази потребност се породила през ХХ век. Тогава производителите и продуцентите започнали да опознават потребностите на ползвателите на инвалидни колички. Дошло времето, когато инвалидните колички станали по-леки, по-здрави и по-лесни за управление, с други думи, количките станали по-леки и доста по-удобни. 

Инвалидните колички с електрическо задвижване 

В началото на ХХ век (1903 г.) се появила първата инвалидна количка, която можела да се побере в стая и имала електрическо задвижване. Тази количка била снабдена с двигател, задвижван от акумулатор от 12 V и имал мощност 0,38 конски сили. 

През 1907 г. е произведена първата количка от изцяло метална конструкция, която изместила произвежданите дотогава колички от дърво. Инвалидните колички от началото на миналия век били тежки (около. 50 kg), както и с твърде големи размери. Това силно затруднявало или правело невъзможно самостоятелното придвижване на човека. Те не можели да се сгъват и трудно се транспортирали. Хората с инвалидност, които ги използвали на практика били зависими от помощта на здравите при придвижването си с тях. 

Количката Feather – Light 10 

Годината 1932 е преломна в областта на инвалидните колички. Тогава Хари Дженингс (Harry Jennings) по молба на своя приятел с инвалидност Хърбърт Еверест (Herbert Everest) от САЩ конструирал първата лесна за транспортиране, сгъваема инвалидна количка. Тази количка, наричана „Feather-Light 10“ тежала само 25 kg. Двамата приятели създали фирма „Everest & Jennings“, която дълго време имала монопол на пазара на инвалидни колички. В средата на 30-те години на ХХ век компанията патентовала кръстосана сгъваема количка, проектирана от Сам Дюк. През 1950 г. бил създаден и първият моторен модул, който можело да бъде прикрепен към количката с ръчно задвижване. В този двигател били използвани транзистори.  

Спортните инвалидни колички 

От историята на инвалидността е известно, че през 50-те години на ХХ век започва да се отдава все по-голямо значение на спорта в процеса на рехабилитацията на хората с инвалидност. Това е и времето, когато започват да се конструират и произвеждат първите спортни инвалидни колички. Още през 1946 г., т.е. непосредствено след Втората световна война, в САЩ се състояло 7 първото състезание по баскетбол за хора в инвалидни колички. Все по-често на пазара се появявали колички, адаптирани към спортните потребности на хората с инвалидност. Първата спортна инвалидна количка, предназначена за лично ползване, била конструирана от американецът Бъд Ръмпел (Bud Rumpel), a фирмата „Quadra“ се опитала да направи серийно производство за ежедневна употреба. Важни промени в тази област, започнати от Марлин Хамилтън (Marlin Hamilton), настъпват през 1978 година. След преживян инцидент, Хамилтън бил принуден да се придвижва с инвалидна количка. Той бил разочарован от техническите решения, съществуващи по това време. Обърнал се за помощ към дизайнерите на планери Дон Хелман (Don Helman) и Джим Окамото (Jim Okamoto). Резултатът от тяхното сътрудничество не закъснял и се появила количка с тегло 12 кг, снабдена с твърда рамка и нисък гръб. Компанията „Quickie Designs“ била създадена по това време. Днес спортни инвалидни колички се предлагат в номенклатурата на всички световни компании, занимаващи се с производство на такова оборудване (

Днешният и утрешният ден на инвалидните колички 

Днес на пазара на инвалидни колички се предлагат множество и най-различни модели инвалидни колички – едните механични, задвижвани с ръчна сила, а 8 другите електрически. Основни характеристики на първия тип са лекотата и лесно сгъваемите конструкции, което повишава комфорта при използването им. Особено значение се придава на тяхната ергономичност и достъпност. Днес има версии за деца и за възрастни. Важно значение се придава на удобството и лекотата на придвижване по по-неравни и трудни терени. Това позволява да се удължи пътуването, респ. ползването на количката, без да се увеличава риска от нараняване. И днес мануалните и електрическите колички се приспособяват към индивидуалните възможности и потребности на ползвателите. Прави се избор между цената, тежестта и подвижността на количката, респ. възможностите за самостоятелно придвижване на човека с инвалидност. Трябва да се вземе предвид факта, че механичните колички трудно се управляват дълго дори по лек неравен терен извън дома, а електрическите – поради техните големи размери, не са удобни за влизане в обществени сгради и градския транспорт. Какъв ще е утрешния ден на инвалидните колички? Възможност за контрол с мисълта, например. Може би звучи невероятно, но бъдещето трайно се настанява в ежедневието ни. Особено когато става дума за спасяване на човешки живот. Днес вече съществува технология за хора с много тежки увреждания и парализа, водещи до силно ограничена подвижност на тялото. В тези случаи към мозъка на човека се поставя специален имплант, който прави възможно контролирането на количката и другите, придружаващи я устройства. Например устройството BRAINGATE прави възможно парализираният човек да си вземе напитка и да пие. Имплант, който позволява на парализирана жена да контролира количката. 


Източник: https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-odpoczatkow-do-blumi/ Точно този процес всъщност е процес на киборгизация на човека с инвалидност. А той поставя множество сложни морално-етични дилеми и проблеми. 9 Източници: Ивков, Б. (2019) Инвалидност и отношение към хората с инвалидност през вековете. ИК „Фабер“, Велико Търново. Ивков, Б. (2019) Инвалидност и нови технологии. В: Етически изследвания, Брой 4, кн. 2, сс. 266-277. Kamil Drożyński (2020) Niepełnosprawność zmotoryzowana –historia wózka inwalidzkiego. https://rampa.net.pl/niepelnosprawnosc-zmotoryzowana-historia-wozkainwalidzkiego/?fbclid=IwAR17AhNMkEWVj7I9soRkFD6_NWieBfm0cjB06pGG5XBL4rMmepKX6HVXYU Potrzeba matką wynalazku – historia wózków inwalidzkich. https://www.mobilex.pl/blog/potrzeba-matka-wynalazku-historia-wozkowinwalidzkich/ Blumil (2016) Historia wózka inwalidzkiego – od początków do Blumil. https://blumil.pl/blog/2016/11/30/historia-wozka-inwalidzkiego-od-poczatkow-doblumi/ 

проф. дсн. Божидар Ивков

Оригинала на статията прочетете тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...