КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи?

Що още дирим, за да се заситим?

На всичкото натрупано сме като полуживи.

По чуждото, все алчно бляскат ни очите.

С удобства все по-презадоволени

и от материалности все по-преситени,

сме все по-нещастни и неудовлетворени.

И все по-празни са и съхнещи душите ни.

Искрата ни премръзнала едва мъждука.

Създадени от кал, в калта се давим.

И завистта към по-успелите у нас бълбука,

без смелост, над тълпата в пълен ръст, да се изправим.

За да разчупим на посредственото клетката,

и да препускаме свободно след мечтите си!

Несмели сме, да си платиме сметката,

да бъдем себе си, когато изборът ни е поставен на везните.

Изгубили способност, да обичаме

жадуваме, за обич до премръзване!

Приели своето, за даденост, след чуждото все тичаме,

Бленуващи за щастие, безрадостни все бързаме.

Копнеещи доверие, предаваме

ръка подалите ни,... без вина и скрупули!

Лелеещи, за близост, изоставяме,

за да запазим туй, което сме натрупали!

И тъй погълнати от алчност и излишъци,

Самотни, кухи, сухи, отчуждени,

От богоподобни, станахме обикновени хищници,

изгубили и смисъл и смирение.

И заслепени от самозаблудите,

си търсим нов Христос, за изкупление.

Докато в сърцата ни тече кръвта на Юдите,

а обикновената човечност е в забвение!

А колко трябва ни, да сме щастливи?

Вода и хляб, любов, искра и смисъл!

Сърце с което, да ги споделите

и вяра в Утре-то, което ще изпишем!

© Ивайло Апостолов 

    14.07.2025