Веднага след като детето започне да осъзнава частите на тялото, позицията си в пространството, способността му да контролира движенията и съответно да реагира на осезаеми, зрителни, слухови и други външни влияния, започва постепенно да придобива усещане за осъзнаване на тялото си. Именно чрез движението се установява концепцията за тялото, включително и тези, които имат влияние върху емоционалния ни живот.
По време на първата (статична) фаза детето изучава своето тяло и неговите части.
По време на второта (динамична) фаза - детето проектира образа на тялото си в околната среда, в космоса.
Концепцията за тялото се формира в процеса на интегриране на перцептивно-моторните преживявания. Това се случва успоредно със сензомоторното развитие на детето. Следователно сензорно-моторните увреждания влияят неблагоприятно върху вормирането на телесния образ. Първо, детето се научава да разпознава своето тяло и неговите части, след това то осъзнава тялото си в пространството по отношение на други тела.
В същото време, движението е основният елемент. Детето възприема тялото си като двигателна система, като постоянно изучава двигателните си възможности. Ако двигателният аспект на възприятието е нарушен, тогава рисунките на такива деца отразяват психическо и емоционално отклонение.
В зависимост от степента на нарушения в движението на децата възприятието им ще бъде ограничено, изкривено, което ще се отрази върху изграждането на концепцията за функцията на тялото и гещалт, в резултат на което ще бъде невъзможно да се копират геометрични фигури, да се възприемат разстоянията между движещите се обекти, а възприятията-двигателни нарушения ще доведат до трудности при четене и писане.
Проучванията на влиянието на физическото възпитание върху развитието на деца в предучилищна възраст позволиха да се определи естеството на задачите за развитие на двигателните умения и координацията на движенията, т.е. за разработването на стандарти и еталони на основните движения (ходене, бягане, скачане, катерене) и за създаване на условия за по-доброто им осъзнаване, които са предпоставки за създаване на двигателни комплекси, които да формират произволни двигателни умения, двигателна независимост, двигателна способност за отражение и двигателна памет, както и за осъзнаване на схемата на тялото.
Предлаганите игри са насочени към решаване на тези проблеми.
"Класика"
Изобретен от деца за игра на асфалт, както и на всяка повърхност, където можете да рисувате с тебешир или пръчка, това е най-често срещаното забавление от този тип. „Класика“ е стар, изпитан метод, който развива добре координацията на краката и очите, способността да спазвате правила и да планирате действията си. Целта на играта е да прескочите възможно най-бързо над начертаните квадратчета в определен ред, без да стъпвате на линията.
Играта е не само забавна и вълнуваща, но също така развива координацията на очите, както и координацията "ръка- око", фините двигателни умения на ръката, умственото планиране и спазването на правилата.
"Хвани го!"
Тази проста, но всепоглъщаща игра тренира скоростта на реакцията ви, координацията между ръцете и очите, всички форми на внимание, целенасочено планиране и креативното мислене.
Единият играч стои с протегнати ръце и леко наведени в лактите напред. Другият играч държи кибритена кутия над ръцете на първия играч и след като изчака известно време у него да се натрупа напрежение, пуска кутията. Ловецът трябва да я хване, преди да докосне земята.
Повечето хора сплитат пръстите на ръцете си, опитвайки се да хванат кутиите, но има и по-добри трикове за това. Опитайте се да ги намерите!
"Щендер"
Това е проста игра, подходяща за училищните маждучастия и почивки или разходки. Може да има произволен брой участници, но оптималният брой е шест души. За играта всички участници застават в кръг или просто се разпръскват, недалеч един от друг. Всеки играч получава номер или името му се използва вместо число. Водещият хвърля топката нагоре и в същото време извиква произволно число или нечие име. Играчът, чийто номер (име) е извикан, трябва да хване топката, преди тя да докосне земята. Ако той направи това, тогава заема мястото на "водещия" и сам хвърля топката, а "водещият", който извика номера (име), заема мястото на "ловеца" и трябва да я хване - в противен случай ще трябва да хвърля отново.
Играта е много вълнуваща и добра с това, че тренира реакцията на децата (принуждавайки ги да бъдат нащрек), зрително-слухова концентрация, всички форми на внимание, визуално-пространствена ориентация и координация на движенията.
„Маршируваме под такта на музиката“
Упражнението е насочено към развиване на високоскоростни двигателни умения, осъзнаване на нечии движения, слухова концентрация, спазване на правилата и разграничаване темпото на музиката и съпътстващите я движения. Децата се насърчават да ходят по такта на музиката с внезапни спирки. След спиране ходенето се възобновява, но с ускорение или забавяне на темпото. Водещият определя честотата на спирането и естеството на темпото на музиката.
„Наблюдение на нашите движения“
От практиката е известно, че в тъмното, без отправна точка, човек ходи не по права линия, а в дъга с голям радиус. Въпреки това, дори и в тъмното, можете да ходите по права линия, ако внимателно наблюдавате (тоест, ако бъдете внимателни и контролирате) движенията си, запаметявайте ги. На децата се предлага игра, която им позволява да се научат да ходят по права линия в тъмното.
На равна платформа се закрепва вертикално пръчка с дължина един метър и половина. Детето, застанало срещу пръчката, трябва да стигне точно до нея, наблюдавайки движенията си. След това, трябва да се опита да направи същото, докато е със завързани очи. Победител е този, който по-добре ходи по права линия, със завързани очи и докосва пръчката.
"Седем"
Тази пристрастяваща игра е не само полезна, но и добро забавление. Това изисква малка топка (гумена или за тенис), стена и малко свободно пространство. Трябва да хвърлите топката по стената по седем различни начина и това трябва да стане много бързо. Ако топката падне, играчът започва играта отначало. Последователността и формата на действията са както следва:
1) хвърлете топката направо в стената и я хванете;
2) уловете топката след един отскок от земята;
3) ударете топката в земята, така че тя да се удари в стената, когато отскочи;
4) хвърлете топката под крака в стената и я хванете, преди да се удари в земята;
5) хвърлете топката и пляскайте с ръце, преди да я хванете;
6) хвърлете топката в стената и, като направите завой на 360 °, я хванете;
7) повторете първото хвърляне.
Тази игра може да се играе от детето сам или да се редува с други деца. Силната срана на играта е, че за можете постоянно да подобрявате предишните си резултати в координацията на движенията, сръчност, баланс и т.н. което дава на детето желание да се усъвършенства. Тази игра развива целенасоченост, координация на движенията, задържане на правилото, превключване и разпределение на вниманието.
"Слушайте плясканията"
Играта е насочена към развиване на вниманието, слуховата концентрация, координация на движенията, пространствено-времевата ориентация, работната памет, спазването на правилата и последователността на действията.
Процедурно (играта) изглежда така.
Играчите се разхождат в кръг. Когато водещият пляска с ръце веднъж, децата спират и заемат поза „плачеща върба“ (краката са на ширина на раменете, ръцете са леко разтворени в лактите и висят, главата е наклонена към лявото рамо). Ако водещият пляска с ръце два пъти, те заемат позата на жабка (сядат, петите са събреани заедно, пръстите и коленете отстрани, ръцете между краката на пода). Три пляскания - поза на щъркел (играчите застават на един крак, ръцете отстрани). Четири пляскания - възобновяват ходенето.
Автор: Наталья Круглова - част от книгата
"Развиваем в игре интеллект, эмоции, личность ребенка"
Няма коментари:
Публикуване на коментар