Достъпната среда - част три - "Приключение с Метро-влак през София, до Банкя... и назад!"

Подход към Метростанция Центрлана Автогара
с Рампа за колички-камикадзе

     За да не създадем впечатление, че само в "Провинцията" Средата е придимно НЕдостъпна!... В предходен пост на тази тема ви бях обещал, да ви разкажа за едно наше семейно приключение в София и Отвъд, та до Банкя! И тъй като тези дни отново ми се наложи, да мина по същият маршрут (Слава на Бога, без колички и с немного багаж!!!) и успях, да щракна няколко паметни снимнчици, за илюстриране на казаното! За да не е просто, празни думи!...

Както се вижда на сн. на двете нива има поне три инвалидни асансьора.
Успяхме, да изпробваме само десният, който дори работеше!Самоче, вратата му щеше да ни смачка с количката, тъй като инфраред индикаторът не работеше, а времето беше прекалено кратко, за да влезем!

 

     В Столицата, положението със свободният достъп и придвижване, съвсем не е по-розово отколкото в "Прованса" и всеки родител на малко бебе в количка или на поотраснало дете със двигателни ограничениня на който се е налагало да се предвижи от точка А, до точка Б използвайки подлез или асансьор, го знае много добре!

        Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя, покрай Централна Гара и Централна Автогара - София. Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство неодавна!

        Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Никакви пешеходни пътеки и каквато и да било сигнализация, освен на пресечните точки на пътното платно с велоалеята, идваща от центъра и преминавайки паралелно с тротоара покрай Автогарата и Гарата, по посока "Опълченска"! Търсихме, също без резултат!... Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси

(Извинявам се, ако в бързината, не съм преброил правилно и съм допуснал фактологическа неточност!)

        Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!

ПОДЧЕРТАВАМ!!! Не говоря за провинцията. Говоря за ЕВРОПЕЙСКА СОФИЯ - XXI век!

        За "централните разпределителни възли на страната!!!

Новото ни откритие! И пред Централна гара, също имало ЕДИН подход към Метростанцията, с "винкелна рампа",естествено за самоубийци!

        Все пак, това са Международни възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, ежеминутно, всеки ден! Според някои статистики - по около 12000-13000души, през Централна Гара и още поне два, може би дори три пъти, по толкова, през Централна Автогара, за един ден.

        Да речем, че ние българите сме свикнали, да се придвижваме по самия център на най-големият ни и представителен град, "off road" ! Да, но как ли се отразява на чужденците, които идват за да се наследят на прелестите на нашата Родина, за които толкова са слушали!?.... Защото, за повечето "бели" еропейски държави, двигателният или друг дефицит, не е причина, за ограничаване на свободният достъп на придвижване и нямат проблем, да пътуват до всяко кътче на Света.

        Слязат ли обаче в уж "европейска" България, нещата се оказват съвсем различни от очакванията, на средния (че и на под средния) европеец - "космополит"!

СТАНДАРТНО положението с достъпността е, ето такова!

Тъй като допуснахме, че все пак, може и да сме в грешка, решихме да попитаме няколко от търговците в търговските обекти в подплощадното пространство при Гарата, къде най-близко можем да пресечем булеварда и всички, ни отговориха, че излезем ли на кота 0 , най-близкото кръстовоще, където можем да пресечем  бул. "Кнагиня Мария Лиза" е, на кръстовището с ул."Опълченска". 

На някакъв си може би около половин километър. (Колко е то, за един инвалид в количка!?) Иначе пък, по велоалеята няма проблем, да си "джаркаш", само НЕ ПРЕСИЧАЙ ! Нищо, че до първото неохранявано кръстовище, има поне 3-4 инвалидни асансьора! Естествено НЕРАБОТЕЩИ ! Но пък , може да си ги съзерцаваш, от другата страна на булеварда , колкото си искаш... съвсем безплатно! 

Два от въпросните НЕработещи и НЕдостижими инвалидни асансьори!

Иначе, положението под Централна Гара не е цветущо,.....

но поне НЕ Е съвсем безнадеждно непристъпно! 

Истинското предизвикателство те очаква, когато излезеш отпред. Извън иначе, на пръв поглед добре устроеното пространство пред Гарата и стигнеш до Булеварда!

Решихме, да си направим кратка разходка, от Централна Автогара, до първото кръстовище, след Центрелна гара, за да видим, кой как пресича!?

      И така, както си снимахме мина тази мила госпожа. И когато я попитахме, къде и как най-близко можем, да пресечем булеварда, към спирките от другата страна, ни посъветва, да пресечем там, а шофьорите като ни видят, щели да изчакат. Всички правели така, защото в близост нямало друг начин... 

       И така, първоначалното ни убеждение, че сме принудени, да присечем  НЕправилно, на свой риск, разчитайки на вниманието и човечността на водачите на преминаващите МПС-та, се затвърди! 

        По-късно, се убедихме, че положението и в обратната посока, към "Лъвов мост", е същото! Т.е. ако ви се налага да присечете през "Мария Луиза", или рискувате (неправилно) , или се подготвяте за поне половин километрова разходка, в едната или другата посика! Това е, то! Княгинята, не се предава лесно!... 

       Но след като хвърлихме бърз поглед, как стоят нещата с наземният транспорт и регулиране на движението там, да се върнем на нашето приключение с Метро и автобус, до Банкя, поради друго наше неблагоразумно решение, че можем да стигнем с градски транспорт, до Клиниката за рехабилитацията на Деян! Да точно до онази същата Банкя, където е пълно с Клиники за рехабилитация на един дълъг списък заболявания и това дава поминък, на една съвсем не малка част от местните хора, работещи в града, а не в София! И сигурно, на още повече, от Совия и региона. 

        Естествено и съвсем нормално, с Метрото пътувахме комфортно, спокойно и безпроблемно! След като успяхме, да се доберем до него!

Единият проблем беше, че подлезите които бяха подстъпи към Метрото, бяха абсолютно недостъпни. Въпреки, че единият (представете си дори имаше и рампа) ! Която обаче се състоеше два П-образни винкела и беше с такъв наклон, че можеше да й завидят и супершанците, за ски скокове!

И така, след като преминахме успешно, първото препятствие от няколко десетки стъпала и наклон като на рампа за скейтъри, изнасяйки на ръце инвалидни и детски колички, и багаж за четирима, за месец напред, се поогледахме и установихме с очудване, че това са ЕДИНСТВЕНИТЕ стълби ВОДЕЩИ ДО МЕТРОТО, с НЯКАКВА рампа.

    За да сме честни, трябва да отбележим, че Метрото разполагаше с подобаващ инвалиден асансьор (зад касите и загражданията), за всички "екстремисти", успели да се преборят със страха, да не се пребият и със стръмните стълби.

Интересното беше, че изходът на асансъора, водещ към пероните на метрото беше защитен с ограждение, НО незнайно поради какво решение на великата архитектурна промисъл, само на първият около метър растояние от вратата на асансьора. Вероятно архитекта е нямало как да предположи, че човек с двигатени дефицити, който има значителна спастика или тремор, може да стигне чак до там, или ще има смелост, да тръгне да използва обществен транспорт! 

      Недай си Боже, да си сам с инвалидна количка и по-невнимание, "да кривнеш от правят път"! 

Това обаче, не беше единственият сюрприз, през това паметно за нас пътуване, с две деца в колички и доволно количество багаж, за почти едномесечен престой в клиниката!

И така, благополучно се добрахме до изхода от Метростаниция "Сливница" в Люлин, възползвайки се от удобството на инвалидният асансьор, стигнахме отново до недостъпна рампа и представете си - до друг инвалиден асансьор с надеждата, че трудното е останало зад гърба ни и с амбицията, да хванем автобус, който да ни откара до Крайната ни дестинация - в Банкя.

С изненада установихме обаче, че въпросният асансьор е от неправилната страна на булеварда, общо взето водеща една автобусна спирка и до... Нищото!?... А може би, въпросната спирка е водела до по-важна дестинация отколкото е градът, половината от който се състои от Различни Клиники и Санаториуми!?...

А може би, тайната идея на архитекта е била, да се достигне до поредната възможност, за съзерцание, на нужната ни "възлова автобусна спирка към Банкя, от обратната страна на булеварда!?

За това пък, от "правилната" страна, към спирката за Банкя, рампата беше също толкова НЕизползваема! Особено, за нагоре!

Все пак, стигнали с помощта на Любезни Граждани (Слава Богу, все още ги има! 💓 ) до въпросната спирка, електронният глас от таблото на Центъра за градска моблност, любезно ни съобщи, че до следващият автобус от трите автобусни линии, към желаната от нас дестинация остават между 40 и 60 минути, за всяка от линиите. Това, което гласът "премълча" обаче беше, че НИТО ЕДИН ОТ АВТОБУСИТЕ, по НИТО ЕДНА ОТ ТРИТЕ ЛИНИИ, за Банкя, НЕ Е ИНВАЛИДЕН! И това, до дестинация, известана с лечебните си води, където един от основните поминаци на хората е работата в Клиниките и Санаториумите, които са една немалка част от града!

        Слава Богу, все още се намират и Човеци, без чиято помощ и на влизане и излизане от подлезите на метростанциите и при качването и слизането от автобуса, бяхме изгубени!

Когато (отново със серионата помощ на тези Добри Хора, без чието съдействие, беше абсурдно да се справим! За което сме им безкрано благодарни!💞) се опитахме да качим детската и инвалидната количка в ЕТО ТАКЪВ автобус, се почувствах, почти като онези магове от цирка, които влизат в кутия, няколко пъти по-малка от ръста им! Ще си спестя по-нататъшното описание на висенето в очакване на някакъв автобус, с дете със специални потребности и бебе на 5-6 месеца, в средобедната жега на юлските горещници!!! Ще спестя и на вас, как се прехвърлят колички през пречките, постаени по средата на автобусните стълби, да се хващат бабките!..

Въпреки всичко, в края на крайщата, все пак успяхме, да стигнем от точка А-втогара, до точка 

Б-анкя! Но никкога, не бихме, го повторили!!! Въпросите, без отговори, архитектурните безумия  и Недостъпната среда обаче, остават!!! 

   Иначе е хубаво, да се бием в гърдите и да се хвалим гръмко, колко сме направили "европейски" вида на Столицата ни, ама да си бръмчим с джиповете, 'дето са с проходимост на военни бронетранспортьори и придружаващи патрулки със включени сирени! и да не знаем, какво е градски транспорт!

        А на останалите, да ни е честита и "достъпната" среда и инфраструктура , и свободният достъп на предвижване, гарантирани от МЕЖДУНАРОДНАТА ХАРТА, ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, която България подписва още през 2007г., ама кой да помни толкова отдавна, нали тогава са управлявали други !