„Диагностика на деца с комуникативни нарушения“

        Човекът е както казва Елиът Арънсън е „социално живоно“ и като такова се постоянният обмен на информация информация и комуникацията със себеподобните му е една от социалните дейности с най-голямо значение. Именно комуникацията е факторът, който ни свързва със света около нас. Още Аристотел е разглеждал хората като социални същества, имащи нужда от общуване и чувство за принадлежност към някаква общност, за да се социализира адекватно и да функционира нормално.

        В случаи на нарушена комуникация наблюдаваме явление, при което се прекъсват връзките на индивида със заобикалящата го среда. Тогава този индивид се превръща в лице с комуникативни нарушения и става обект на интервенция и корекция. Комуникативните затруднения са едно доста разпространено нарушение. Редица науки правят опити да се заемат с този проблем, но безспорно водеща роля има Специалната педагогика. Причината , поради която тази област така явно се е наложила е ,че с всяка измината година броя на децата с нарушено развитие все повече се увеличава. А именно при прилагането на една ранната речева диагностика и интервенция се откриват големи възможности за компенсиране на комуникативното нарушение или свеждането му до граници близки до нормата за дадена възраст, както и за осъществяване на превенция по отношение на речевото развитие на децата. За сведения ще приложа данни от едно изследване проведено в САЩ преди няколко години, които са учудващо адекватни към положението в България спрямо настоящия момент. Двайсет процента от всички ученици са обект на Специалната педагогика, повече от петдесет процента от всички деца в предучилищна възраст получават специално-педагогическа помощ за говорни езикови нарушения, а по последни данни за страната ни всяко пето дете у нас спада към групата деца с комуникативни нарушения.

        Ето защо е от изключително значение да се вземат навременни мерки , за да могат да се предоставят възможно най-голям брой положителни алтернативи за справяне с проблема както на децата , така и на техните семейства. Първата стъпка както при всяко лечение е поставяне на диагноза. От изключително значение е тя да бъде направена от компетентно лице , за да се избегнат вероятно допустимите грешки.

        Много са методите а диагностициране , особено интересни са тези за ранно диагностициране. Използват се тестове за оценка на уменията за сукане, гълтане, дъвкане и етапите на пиене от чаша и хранене с лъжица. Затрудненото и забавеното развитие на тези умения оказват пряко въздействие върху овладяването на артикулационните умения и произношението на много от звуковете, както и на самоконтрола и координацията на артикулаторните органи .В процеса на корекция на артикулационните, дихателните и говорните възможности, както и при корекция на степента на разбиране се използват различни методи и техники, подбрани индивидуално за всяко дете и според всеки диагностичен и терапевтичен казус. Първоначално обучението се провежда индивидуално, до момента на формиране на комуникативни умения, след което се преминава към групова логотерапия, с цел подобряване на наличните възможности за общуване.Голямо внимание се отделя на възможностите на децата за овладяване на писмена реч. Различните нарушения в сферата на фината моторика дават възможност за овладяване на писмена реч с ръкописен шрифт, с печатен шрифт или чрез техническо средство пишеща машина или компютър. Именно това е и темата която бих искала да разгледам по-обстойно – Диагностика на деца с комуникативни нарушения.

Класификация на комуникативните нарушения

    Ще изложа накратко клaсификацията на комуникативните нарушения. Те се делят основно на пет големи групи:

        Нарушения на артикулацията- фонологията – характеризират се с погрешно възпроизвеждане на речеви звукове. Езиковите характеристики, начинът на говорене се извличат от назоваване на картини, имитация, преразказ представяне на езикови модели. Съществуват и специфични тестове за изследване на коартикулацията.

        Нарушение на плавността – най-често срещано нарушение е заекването. То се характеризира с удължаване на звукове срички , думи, напрежение в артикулационния апарат, съдвижение (мигане, лицев тремор). Извършените изследвания на етиологичните фактори показват, че най голям е процента на заекване в резултат на психична травма – 59%. Не съществуват специални тестове за заекване. Повечето от процедурите включват разглеждане и интерпретиране на детските проблеми, изследване на степента на заекване, анализ на различните физиологични речеви процеси и интерракцията родител-дете.

        Гласови нарушения – гласът е продукцията в ларингса и селективната трансмисия и модификация чрез резонанса и силата. Важна е ранната идентификация, тъй като някои състояния могат да се предотвратят при навременна интервенция. При изследването на този вид патология е задължително участието на фониатър или специалист УНГ и фонопед.

                Езикови нарушения

                        4.1) морфологичен дефицит

                        4.2) фонологичен дефицит

                        4.3) дефицит на синтаксиса

                        4.4)семантичен дефицит

                        4.5)прагматичен дефицит

        5) Специфични нарушения на комуникацията -Децата със специфични езикови нарушения имат проблеми с езиковото функциониране. Те обикновено се представят добре в невербални тестове за интелигентност. Такива деца обикновено се етикират като деца със закъсняло езиково развитие, дисфазия на развитието, общо недоразвитие на речта и др.

            5.1) Специфични обучителни трудности –при тях се наблюдава дефицит в уменията за преразказ, разказ, синтактичните трудности, като и трудностите в семантиката и прагматиката в тази група се отразяват върху лошите им социални умения . Идентифицират се три типа несъответствия:

            *несъответствие между способности и постижения. ( различие в оценките на тестовете за интелигентност и тестовете за достижения)

            * интракогнитивно несъответствие( ученици с адекватни умствени способности, но с лоша зрителна перцепция)

            * несъответсвие между постиженията. ( добри постижения по математика, но поява на трудности в овладяване на четенето)

        Като диагностични критерии се включват дислексия, сензорни нарушения, сематични езикови нарушения , проблеми на зрително-пространствено и праксисно равнище, нарушение на смятането и различни вариации на челен синдром (дисграфия и дискалкулия)В последната десета ревизия на международната класификация на болестите (МКБ-10) тези нарушения се назовават като „ специфични разстройства в развитието на училищните умения” .

        Децата с комуникативни нарушения спадат към нормата, затова методите за изследване често съвпадат с методите прилагани към нормалното развитие. Въпреки своето разнообразие те имат своята специфика. Първата стъпка , която всеки специалист трябва да направи, независимо от професионалната си област, е подробно изучаване на документацията на детето, съдържаща цялата информация за пълната картина на нарушението. Често тези документи съдържат сведения извлечение от специалисти от различни области. Важен документ е педагогическата характеристика на детето включваща- вида учебно заведение, продължителността на обучение и корекцията, анализ на успеваемостта и особеностите на поведението му в детския колектив.

        Важен аспект на по-нататъшното събиране на данни е то да протича в естествена за детето среда. Тъй като в такъв тип среда могат да бъдат най-ярко проявени повечето качества и умения, които детето притежава.

        Изследването продължава с документация на езиковите модели. Те илюстрират типичните опити на детето за комуникация. Важни условия са средата, в която протича процедурата, трябва да осигурява максимален брой на възможности за детето да разкрие комуникативните си умения , както и ролята на диагностика трябва да е активна и окуражаваща.

        Същинското изследване започва със снемане на анамнезата.

            Тя протича през четири етапа:

                1.         Анамнеза на актуалното състояние- обхваща данни от появата на нарушението до момента на изследването. Важен аспект е проследяването на динамиката на нарушението, обогатяване на симптомите , тяхното отпадане или изменение.

                2.         Анамнеза на „преморбалната личност” – тя включва сведения за физическото, психическото и социалното развитие на детето.

                3.         Фамилна анамнеза – събиране на данни за психичните и соматичните заболявания на родителите и близките на детето, като и фактори свързани с възпитанието.

                4.         Социална анамнеза- данни за отношението на детето с възрастни и връсници, травмиращи за него ситуации и неговата реакция на тях.

        Следващият важен метод , който е често използван , е диагностичната беседа. Разговорът с детето има свободна и гъвкава структура. Въпросите включвани в беседата биват преки , непреки и проективни. Детето трябва да се чувства разбирано, а диагностикът да проявява тактичност и толерантност към неговите нагласи.

        Освен ,че трябва да умее да провежда беседа, специалистът трябва да владее и метода на наблюдение. Наблюденията бива директно ( пасивно) и активно. То дава сведения за общата двигателна активност и наличието на хиперактивно поведение. Тези данни са свързани с наличието или липсата на тревожност, невротичност, патологични навици, емоционалния резонанс, наличието или липсата на трайни и ангажирани интереси в различни сфери, самоконтрола ,планирането на дейностите, както и развитието на общата и фина моторика.

        Методът на експеримента предполага събиране на данни в специфично моделирани условия. На детето се предлага по определена инструкция да изпълни дадена задача. Инструкциите трябва да бъдат достъпни, интересни и мотивирани. За деца с комуникативни нарушения особено използван е обучаващият експеримент. Чрез него се определя обучаемостта и възможностите. Отчита се количеството и качеството на помощта , оказана от експериментатора на детето, възможността за словесен отчет и преноса на придобити умения и знания в друга, сходна ситуация.

        Широка употреба в практиката за изследване на анормални деца има и анализът на продуктите от дейностите (детско творчество, учебна дейност). В тях се отразява детското отношение към действителността, към другите, нивото на умствено и емоционално развитие, сензорните и моторни умения, а често и отношението към собствения дефект.

        Следващ важен метод е анализът на задачите, който предполага прекъсване и разчленяване на наблюдаваното умение на базисни компоненти.

        Диагностичното решение може да бъде взето и сред директно тестване. Практиката борави с голям набор от тестове, които се различават по своята специфика. Основните тестове в специалната педагогика са скрининг, идентификация, съставяне на обучителна програма и оценка на ефективността от терапията.

        Десетилетия наред за стандартните изследвания са били използвани тестовете за интелигентност. Те включват обикновено задачи за памет, асоциации, класификации и т.н., т.е. тези умствени операции , които са особено важни за училищната дейност. Обикновено ученици с високи постижения в тестовете добре функционират в училище, въпреки че има и изключения. В днешно време тестовете за интелигентност са подложени на остри атаки и критики, защото освен интелектуалното развитие е необходимо да се изследват и интериндивидуалните различия. Съществуват два подхода за изследване на интериндивидуалните различия:

                1.         Използване на стандартни тестове за достижения- показват дали учениците са достигнали очакваното ниво на изпълнение на дадено умение

                2.         Използване на диагностични тестове- определят кои от аспектите на училищната програма са недостъпни за ученика.

ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

        Спрямо начина на администриране , обстановката, очаквания отговор, оценката при успех и неуспех процедурите за изследване съществуват в две категории:

                1.         Формални- сравняват се детските езикови умения с уменията на някаква нормативна група, с цел да се детерминира съществуването и степента на отклонението в езиковото развитие. Делят се на два вида

                    -Скрининг- изследва се комуникативното поведение на селективно число от индивиди и има за цел да установи дали е необходимо по-нататъшно изследване. Тези тестове са бързи и лесни за администриране, но само формират проблема. Целта е да се установи кои деца трябва да участват в по-изчерпателно оценяване. За практиката скрининг тестовете са съществени за ранната интервенция.

                    - Интензивно изследване – използва се за определяне на социалните мерки на отделните деца. В зависимост от резултатите се преценява коя форма на интервенция да се избере за конкретното дете. Този тип изследвания изискват повече време за провеждане и оценяване.

            2.         Неформални- оценяват детските умения в релация с някакъв критерий. Липсват добре оформени норми, нямат стандартизирана процедура за администриране и интерпретация. Включват скали на развитието, протоколи и модели за наблюдение. Нестандартизираните тестове изследват всички аспекти на езика. Включват директно наблюдение, общуване с детето и родителско интервю.

        Преди да се насочи към посочените подробни процедури, диагностикът трябва да приложи някои кратки изследвания, за да определи към коя област на развитието е необходимо да се фокусира, с цел да се избегнат излишни анализи.

        Процедурите за езиково развитие включват комплекс от проби, предназначени за изследване на актуализацията, семантиката, граматичния строй и други. Все още липсва единодушие по въпроса кои са най-важните показатели при оценката на езика и комуникативните нарушения. Специалистите са на мнение , че водещи въпреки всичко са две – разбиране и продукция.

Трудности при диагностицирането на деца с речеви нарушения

        Особено големи трудности възникват при поставянето на диференциална диагноза на нарушение в развитието, тъй като причините са близки , а психичните прояви сходни. Главните спънки се появяват при:

                1.         Установяване на първичния дефект и вторичните , третичните и т.н. нарушения

                2.         Установяване на причините за речевите и езикови нарушения.

        В следствие на локални поражения на кората на главния мозък могат да се появят недостатъци в зрителното възприятие, пространствена ориентация, двигателния акт и други. Грубите речеви нарушения са очевидни даже за неспециалисти, но причините за тези нарушения, тяхното своеобразие и проява могат да бъдат определени само с помощта на експериментални методики. Те намират място при определянето на първичния дефект и вторичните и третични нарушения, както и при определяне на насоките за терапия и нейната ефикасност.

        Преди да се насочи към посочените подробни процедури, диагностикът трябва да приложи някои кратки изследвания, за да определи към коя област на развитието е необходимо да се фокусира, с цел да се избегнат излишни анализи.

        Процедурите за езиково развитие включват комплекс от проби, предназначени за изследване на актуализацията, семантиката, граматичния строй и други. Все още липсва единодушие по въпроса кои са най-важните показатели при оценката на езика и комуникативните нарушения. Специалистите са на мнение , че водещи въпреки всичко са две – разбиране и продукция.

        А) Формални изследвания на речта

            1) Goldman- Fristol тест за артикулация (1969)- може да се използва и при умствено изостанали деца. Състои се от звукове и думи, включва назоваване и отговор на въпроса със стимулен картинен материал. Втора част –детето възпроизвежда слухово възприет текст. Третата част измерва правилната употреба на фонеми от деца. Използва се при деца от 3 до 8 години.

            2) Тест за артикулация- съдържа 141 айтъма, групирани в 13 фонемни категории. Отделните айтъми изследват детските способности за продуциране на гласни, дифтонги и съгласни.

            3) Установяващ езиков протокол- детето слуша 52 изречения и фрази, след което се опитва да ги изимитира. Детските опити се записват и анализират във връзка с правилността на повторение.

            4) Северозападен синтактичен тест – използва се индивидуално. Първа част – детето слуша изречения, придружени от картини , едната от които коректно илюстрира чутото. Втора част – детето слуша двойки изречения, илюстрирани с картини. То трябва да повтори чутото.

            5) Анализ на развитието на изречението

            6) Peabody картинен речников тест- на детето се представя стимул заедно с картина съдържаща 4 рисунки. То слуша думата и избира рисунка, която най-добре я описва. Тестът е индивидуален за деца от 2 до 18 години.

            7) Юта тест за езиково развитие – съдържа задачи с последователно повтаряне на изречения, прерисуване и назоваване. По принцип е конструиран за употреба при мозъчно увредени деца.

            8) Тест за езиково развитие- първа част: картинен речник, които измерва способността за асоцииране с думата. Втора част е свързана с образа на думата.

            9) Илинойски тест за психолингвистични способности – индивидуален тест за деца от 2г и 4м. До 10г. И 3 м. Чрез него се изследват вербални и невербални комуникативни умения. Състои се от 10 главни субекта и 2 допълнителни.

    Б) Неформални изследвания на речта

    За съставяне на неформални инструменти трябва да се познават елементите на езиковата система в норма. Някой от най-често използваните инструменти за неформални изследвания са:

        1) Скрининг тест за детска градина

        2) Мерил езиков скрининг-тест

        3) Неформален езиков въпросник

        4) Бърз скрининг-тест

        5) Езиков скрининг тест на Stephens

    Правилното поставяне на първоначална диагноза е от изключително значение, както за определяне на специфичните дефицити и особености във всеки конкретен случай на речевава дизфункция или друго нарушение, така и за изгостянето на подходящият, адекватен план за работа, за тяхното компенсиране, в съответствие с индивидуалният потенциал на пациента и Логопедията е специалността, която би могла да се справи със това сериозното предизвикателство.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 

1.      Боянова В. (2012г) „От симптома, към диагнозата в логопедичната практика; НБУ-София

2.      Георгиева (2012г)“Гласови нарушения“ – Благоевград

3.      Дионисиев (2012г)“Слухови нарушения, съвременни аспекти на рехабилитацията“- ЮЗУ „Н.Рилски“-Благоевград

4.      Милиев и екип (2001г) „Логопедия“; ЮЗУ „Н.Рилски“-Благоевград

5.      Милиев и екип (2008г)“Логопедия“- вора част “; ЮЗУ „Н.Рилски“-Благоевград

       Автор: Tania Georgieva