5 често срещани мита за церебралната парализа

 

Скъпи Приятели, 

във връзка със наскоро отминалия Световен ден на церебралната парализа, днес искам да ви запозная с един материал, чиято цел е не само, да насочи вниманието ви към проблема, разказвайки малко повече за това нарушение и хората, които живеят с него. Но и ще развенчае 5 често срещани мита за церебралната парализа 

Материалът е изготвен от Руският БЛАГОТВОРИТЕЛЬНЫЙ ФОНД «АБСОЛЮТ-ПОМОЩЬ» и техните колеги и партньори от Автономната организация с нестопанска цел "Физическа рехабилитация", Санкт Петербург, които са подготвили интересно видео, чиито герои разказват, защо всяко от петте изразени популярни мнения е заблуда. 

И те знаят това от първа ръка, защото са родени с церебрална парализа. ⠀

🦽🦼🦽🦼🦽

1. - Вярно ли е, че жените с церебрална парализа, не могат, да имат здрави деца - МИТ.

Всъщност въпреки сериозните усложнения, заради спецификата на синдрома, раждането е трудно, но много рядко невъзможно. А физическото, психоемоционалното и неврологичното състияние на детето, няма причини да бъде нарушено, много по-често отколкото при здрава майка, (ако няма други съпътстващи предпоставки, за това) или някакви усложнения, настъпили във вътреутробното развитие на плода или при раждането, тъй като проблема не е генетичен.

2. - Вярно ли е, че Детската церебрална парализа е тежка болест и хората страдащи от Детска церебрална парализа, трябва постоянно да се лекуват, да приемат медикаменти и да лежат в болница? - МИТ. 

Детската церебрална парализа е наистина сериозно състояние, при което има различна по степен и мащаб неврологична дисфункция, водеща до също различен за всеки конкретен случай по степен и мащаб вдигателен дефицит. ДА необходима е постоянна интензивна рехабилитация, с различни специалусти, в различни свери ( в зависимист от това, какви и доколко области са засегнати, в конкретнуят случай). И понякога, се налага и включване на медикаментозна терапия, която да подпомага основната рехабилитация или е насочена към често придружаващите заболявания, като епилепсия. Но в повечето случаи, страдащите от Централна парализа, са интелектуално съхранени и с интензивната рехабилитация могат достатъчно добре да компенсират двигателните дефицити и да се интегрират и реализират в обществото, ако намерят разбиране и малко подкрепа. 

3. - Вярно ли е, че хората с Детска церебрална парализа, не могат никога да се научат да се самообслужват, да живеят самостоятелно и да работят (и изкарват пари). - МИТ

Разбира се, всеки конкретен случай е строго индивидуален по степен и мащаб на увредата и свързаните с нея дефицити, но както казах и по-горе, с подходящата, своевременна и достатъчна рехабилитация и ако е нужна подкрепа от нужните помощни средства, по-голямата в част от случаите, е възможно достигане на достатъчно ниво на компенсация на тези дефицити, интеграция и реализация в обществото, дори и да е нужна минимална помощ, в някои свери и дейности. Прекрасен пример, който познаваме е Мария, за която приеха в университета "Кеймбридж". Или например, руският иноватор Иван Бакайдов, който е невермален и с квадрипареза, но създаде безплатна програма, за комуникация и стимулиране на интелекта,посредством контрол с поглед. Или пък, американският президент Теодор Рузвелт, на когото въпреки предразсъдъците по онова време, церебралната парализа не е попречила, да стане президент. Както и случаите, във видеото. 

4. - Вярно ли е, че хората имащи Церебрална парализа, не мислят добре, заради пораженията в Главния мозък 🧠?

Отговорът се сдържа до голяма степен в отговорите на предходните въпроси, с уговорката, че е важно кои точно и доколко са засегнатите центрове в Главния мозък и доколко е съхранена мозъчната кора? 

5. - Вярно ли е, че при хората страдащи от Церебрална парализа е нужно, непременно да се възстанови движението. Ако това стане, всичко ще е наред? 

Самата етимология на понятието Детска Церебрална парализа говори за това, че в резултат на увреда на церебрума (мозъка) в детска възрадт е настъпил двигателен дефицит(пареза или парализа) .  Следователно, основното засегнато е движението. Това обаче, НЕ значи задължително, че трябва и може движението да се компенсира изцяло, нито че ако това стане, всичко задължително ще е наред. 

Ако например страдащия има диплегия, параплегия или едностранна пареза, това значи, че той може да достигне задоволително ниво на ползване на ръцете, с които може да се самообслужване и предвижване в пространството, с помощта на помощно средство. Това може да се постигне дори, при квадри(на четирите крайника)  парализа. Но много, много по-бавно и трудно. А и помощните средства, са на много по-високо ниво и ни позволяват, в голяма степен, да компенсираме дефицитите. Както ще видите и накрая на видеото, споменатият по-горе Иван Бакайдов. 

Видео