С невежите никога не спори!
Трудно ще ги надприказваш.
За това, просто им дай шанс,
да се справят по-добре от теб!
Всеки от нас, като част от социума неизменно малко или много се влияе от мнението на околните, особено ако са значими за него хора или са болшинство от групата. Изказването и размяната на мнения е нещо съвсем естествено, което ни себеутвърждава и влияе на нашата самооценка и самочувствие. При всеки различно,... но неизбежно. (Дори да не си го признаваме и пред себе си.)
Критиката е изкуство, което може да ни възвиси, да ни мотивира или да ни срине.
Умението да оценяваме конструктивно и да обективизираме другия и неговите начини да се себеизрази, без да се да се бъркаме прекомерно в неговият път и развитие, а давайки му основа и перспектива, за разгръщане на вътрешният му заряд и потенциал е възможност и той (като творец) и ние (като странични наблюдатели) да се развием и израстнем като личности.
Такава критика започва с мисълта: “Какво мога да направя, за да помогна? (изразявайки своето мнението и оценка.)”
Както казва великолепният Робин Уйлямс: "Всеки,когото срещаш,води битка,за която не знаеш нищо.Бъди мил.Винаги." За да сме конструктивни при една градивна критика обаче, трябва още, да сме уважителни, умерени и добре аргументирани.
🖼️🎨🖼️🎨🖼️
В Индия живеел един особено известен художник. Казвал се Ранга Гуру. Хората казвали, че творбите му са олицетворение на самото съвършенство.
Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си, му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.
– Раджичи, ти вече си художник. Народът ще оцени твоята картина – казал му Ранга Гуру.
След това поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си.
Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно.
Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.
Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.
Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват.
След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани.
Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост, а Ранга Гуру му казал:
– Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти.
Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания.
Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоят труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!
🖼️ 🖼️ 🖼️
Тук не говорим обаче само за изкуство, или за наука и спорт. Става въпрос, за всяки аспект на човешката дейност и себеизява.
Какти и друг път съм споделял, невежеството, само по себе си, не е порок. Стига да не парадираш с него и да искаш, да се учиш.
Преди да съдим прибързано, е изключително важно, да знаем С КАКВО СРАВНЯВАМЕ. И за това, може би не е зле, да си отговорим на някои от следните въпроси....
- Знаем ли, от къде е тръгнал този човек?...
-Знаем ли, през какво е минал и какви жертви е направил?...
- Ние бихме ли, направили същите жертви?...
- Ние, можем ли, да се справим по-добре?... (А, на негово място? ) ...
(Източник на притчата: chetilischte.com)
Няма коментари:
Публикуване на коментар