понеделник, 29 март 2021 г.

Някога, някога.... толкова някога, колкото 20лета...


Някога, някога.... толкова някога,

колкото 20лета.

В студентска квартира

с дъх на мускус и бира. 

поспряла веднъж любовта.


Било й уютно и толкоз приятно,

че тя поостанала там.

За миг, не погледнала даже обратно!

А превърнала стаята в свой храм.


Сърцата копнели. Сърцата трептелии.

И биели като едно.

И лека, полека напълно се слели

във своето общо "ДАНО"! 💖


Летели години и в свойта градина,

отглеждали свойта любов!

Разцъфнала тя, като приказно цвете.

Ефирна,

като шепот на тих благослов.

Един ден, във ранни зори,

сърцата любящи(разказва поета) ,

за щастие, станали три! 💝


Но толкова щастие, често изглежда

пронизва в гръдта някой демон свиреп.

Той стъпква цветчето на тази надежда

и хвърля го в някой мрачен вертеп.


Ала те, не унили! И напред продължили!

Трима-майка, баща и дете.

Ден след ден, с малки стъпки. И набирало сили

във крилете любимито малко дете.


От живота загребвали с пълни шепи и радост.

Не вървяло съвсем по вода.

Но живота не може без цвят и без сладост.

Препъва те някой, с усмивка злорада.

Но Ставаш по-мъдър, по-твърд след това.


В живота не може съвсем без награда,

Било тъй и с тези сърца, 

за любов и усилия, тя по право се пада.

сдобили се те, с две деца! 💖


Такъв е живота - печелиш и губиш.

Всичко има НАЧАЛО и КРАЙ!

Но щом даваш любов и неуморно се трудиш.

Изковаваш сам, свой собствен Рай! 💖

💞   💞   💞


Ивайло Апостолов

18.04.2021

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...