Някога, някога.... толкова някога, колкото 20лета...

Някога, някога.... толкова някога,

колкото 20лета.

В студентска квартира

с дъх на мускус и бира. 

поспряла веднъж любовта.

Било й уютно и толкоз приятно,

че тя поостанала там.

За миг, не погледнала даже обратно!

А превърнала стаята в свой храм.

Сърцата копнели. Сърцата трептелии.

И биели като едно.

И лека, полека напълно се слели

във своето общо "ДАНО"! 💖

Летели години и в свойта градина,

отглеждали свойта любов!

Разцъфнала тя, като приказно цвете.

Ефирна,

като шепот на тих благослов.

Един ден, във ранни зори,

сърцата любящи(разказва поета) ,

за щастие, станали три! 💝

Но толкова щастие, често изглежда

пронизва в гръдта някой демон свиреп.

Той стъпква цветчето на тази надежда

и хвърля го в някой мрачен вертеп.

Ала те, не унили! И напред продължили!

Трима-майка, баща и дете.

Ден след ден, с малки стъпки. И набирало сили

във крилете любимито малко дете.

От живота загребвали с пълни шепи и радост.

Не вървяло съвсем по вода.

Но живота не може без цвят и без сладост.

Препъва те някой, с усмивка злорада.

Но Ставаш по-мъдър, по-твърд след това.

В живота не може съвсем без награда,

Било тъй и с тези сърца, 

за любов и усилия, тя по право се пада.

сдобили се те, с две деца! 💖

Такъв е живота - печелиш и губиш.

Всичко има НАЧАЛО и КРАЙ!

Но щом даваш любов и неуморно се трудиш.

Изковаваш сам, свой собствен Рай! 💖

💞   💞   💞

Ивайло Апостолов

18.04.2021