неделя, 11 април 2021 г.

ИНТЕГРИРАНО И ВКЛЮЧВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА С НАРУШЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО

 


            Интеграцията е един от най-често обсъжданите въпроси в специалната психология и специалната педагогика.

Интегрираното обучение трябва да бъде осигурено от три основни източника:

        – законодателни текстове;

        – образователни и културни институции;

        – терапевтични и образователни практики.


            Интеграцията е въпрос на обсъждане в България през последните две десетилетия. Известно е, че децата с нарушения в психичното и физическото развитие се нуждаят от алтернативна програма за обучение и развитие. 

Това е дало основание в много страни, включително и в България, да се формира отделна, паралелна система за образование на тези деца, структурирана в т. нар. специални училища. Осигуряването на алтернативна програма в тези училища обаче маргинализира, етикетира, изолира тези деца от връстниците им, което променя тяхното функциониране. 

Тази изолация е най-силния аргумент по посока въвеждането на интегрирано и по-точно на включващо обучение. 

Веднага обаче възниква въпрос. Имаме ли ние, т. нар."здрави", право да вземем решението за интеграцията на тези деца? Това решение, както и в много други случаи, не може да бъде взето от самите деца. Искайки да ги приобщим към нас, не налагаме ли отново своето мнение, точно така, както сме го наложили по отношение на сепарираното обучение?

        По данни на Съюза на Българските фондации и сдружения около 250 000 деца у нас са с нарушения във физическото и/или психичното развитие и като следствие от това – в неравностойно социално положение. 

Идеята за интеграция е принципно нова стратегия. Интегрираното и включващото обучение се възприемат като един от начините за преодоляването на социалната депривация при децата с нарушения в развитието.

Интегрираното обучение не трябва да се приема само като възможност тези деца да се обучават в т. нар. масови училища, а преди всичко като начин те да бъдат равностойни и активни участници в своето собствено развитие. 

Много важна част от осъществяването на интегрираното обучение е промяната на обществените нагласи към личностите "с проблеми"

В последните години много се спори по въпроса дали интегрираното обучение има неоспорими предимства и дали наистина дава възможност на децата да се развиват или това е поредното предизвикателство и търсене на равенство там, където то не може да съществува? 

Еднозначен отговор на този въпрос няма.

Няма, защото интеграцията неминуемо е свързана с асимилация и необходимост от адаптация към нуждите и потребностите на другите.

Освен това няма еднозначен и категоричен отговор на въпроса дали тези деца се чувстват по-добре извън групата на себеподобните и дали това не създава допълнителни проблеми за тях и семействата им.

Идеята за интеграция предполага кардинална промяна на стандартните идеи за обучение, изискваща преди всичко създаване на позитивна нагласа към тях и противопоставяне на съществуващата години наред сегрегация. 

Интеграцията е труден и неограничен във времето процес. 

Неговото начало е свързано с приемането и толерирането на различността, на разбирането, че "патологичното" е просто "продължение на стандартното", форма на „нормалното“, че никой не е застрахован от появата му в собствения му живот, че не е срамно и обидно, ако такова нещо се случи, а срамното е когато си затваряш очите, когато не подкрепяш слабия, или още по-лошо, ако го подкрепяш демонстративно и извличаш дивиденти от тази подкрепа. За съжаление у нас интеграцията все още не е вътрешно убеждение, а е наложена отвън норма.

По данни на ЮНЕСКО от 1994 г. 70% от държавите в света са приели специални законодателни текстове за въвеждане на интегрирано обучение, но смеем да твърдим, че на малко места се осъществява пълноценна функционална и социална интеграция. Например,

според финландските закони основното образование включва интеграцията като избор при образователните услуги за деца със специални педагогически потребности. На практика такива деца се обучават в отделни групи или класове в масовите училища, което всъщност е само локална интеграция. Подобна е ситуацията и в Швеция. 

В много страни интегрираното обучение се осъществява паралелно с обучението в специални училища.

Според изследвания, правени във Финландия (1998 г.), обществото има различна нагласа към отделните групи деца с нарушения в развитието, което означава, че определени групи се възприемат подобре от други. Според същото изследване съществуват и различия в нагласите на учителите от масовите училища и родителите. Тези различия са най-вече по отношение на въпроса, кое е по-доброто място за обучение на тези деца.

Успешната интеграция е възможна единствено и само ако е базирана на социалния модел, според който причините за затрудненията във функционирането са не толкова в биологичното качество, колкото в обкръжението и социалните фактори. Характерът на социалния модел предполага промяна на социалния статус на индивидите с нарушения, чрез подобряване на качеството им на живот. 

Този модел акцентира върху потребностите на личността и оптималното им задоволяване.

Това е нова парадигма, предполагаща наличието на интерактивна система, достатъчно флексибилна и вариативна.

У нас успешно интегрирани са децата с речеви и езикови нарушения, зрително затруднените и слухово увредените. Интегрирането на деца с умствена изостаналост и психично болните е нов елемент от образователната политика навсякъде по света. Публикувани са данни за успешна интеграция на деца с Даун синдром и с тежка степен на умствена изостаналост. 

В тези случаи обаче става въпрос за частична интеграция, която се интерпретира като една от формите за преодоляването на сегрегацията.

Един от основните въпроси е кого и как да интегрираме? 

Необходимо е въвеждане на интегрирано обучение, пропагандиращо, че всеки има право на по-добро качество на живот и че всеки има някаква област на психично и социално функциониране, която подлежи на развитие. Това предполага наистина скъсване с теорията за необучаемите деца, което пък предполага радикална промяна на програмите за обучение.

Интеграцията на децата с нарушения е опит те да се върнат в системата на общото образование от специалните училища.

Включващото образование, от своя страна, изразява идеята, че индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят специалните потребности на всяко дете.

Смята се, че включващото образование предоставя възможност на учениците да усвояват учебния материал и да участват пълноценно в социални групи във и извън училищна среда. 

Включващото образование активира ресурса, който стимулира равноправието на личността и създава възможности за участието й в различни аспекти на живота.

Според Британската организация за включващо образование(2007 г.), то се основава на следните принципи:

        – ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения;

        – всеки човек е способен да чувства и да мисли;

        – всеки човек има право да общува и да бъде изслушван;

        – всички хора се нуждаят един от друг;

        – истинското образование може да се реализира само в контекста на реалните взаимоотношения;

        – всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти с връстниците си;

        – за всички, които учат, постигането на прогрес се изразява по-скоро в това какво могат да правят, отколкото в това, което не могат.


    Всички изследователи на процесите на интегрираното и включващото образование подчертават факта, че те не са идентични. Включващото образование е по-широко, всеобхватно и полезно за децата с нарушения. 

    Според Stubbs (2002) най-трудно преодолимата преграда пред включващото образование е негативното отношение към него като процес. Негативното отношение, от своя страна, се основава на проблематизирането на ресурсите (потенциала, възможностите) на тези деца. 

Това отношение може да се преодолее когато обществото, институциите, учителите, специалистите и родителите се освободят от страховете си, предразсъдъците си, негативните стереотипи и социалните представи за един или друг вид нарушение.



ИЗТОЧНИК :"РЪКОВОДСТВО за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците", С. 2013г, 

с автори Ваня Матанова . Екатерина Тодорова (ИНСТИТУТ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И РАЗВИТИЕ) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОТ БУРИТЕ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, СИНЕ

От бурите, не се страхувай сине! Пази се, от подводните течения,  от кал, подвижни пясъци и тиня... Пази се от прибързани решения! От бурите...