(Душата има нужда, да лети,
независимо от всичко❗🕊️
Не пречупвайте крилете и порива й❗💗)
Душата сладкогласна е камбана,
чиито звън очаква, да отекне!
Един път той тежи, като закана,
а в други гали с нежност! Да олекне
в гърдите ти, щом извиси се леко, леко..
И се разлее нежно върху сивото!
С любов, да изрисува надалеко!
И питомното да възлюби, че и дивото.
С грижа и нежност тя, ще приласкае!...
Увяхващото, ще възправи тя със сила.
Най-мрачното, ще почне да сияе!
И най-пропадналото, ще е извисила!
Душата не познава "Горе","Долу".
"Напред", но и "Назад" не ги признава.
В науката за нея няма точно място,... мерки,... слово...
Но знам безспорно туй, ЧЕ ИЗВИСЯВА❗
Звънът й, той е ехо от божественото.
Желязото е символ на човешкото.
(В едно променливо и толкова мъжествено!
То още по-калено, след топенето.
Тъй както, тя калява се от грешките!)
Но истинската тайна е в... трептенето❗
Ивайло Апостолов
16.08.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар