НО ЗНАМ, ЩЕ ДОЙДЕ УТРОТО ❗

 

НО ЗНАМ, ЩЕ ДОЙДЕ УТРОТО ❗

Нощта измърка плахо като коте

и сгуши се на къщния ми праг.

Ехидно завистта се изкикоти

из зад гърба ми и се шмугна в мрака.

Съблякох бавно делничнитв грижи,

лъжите, лицемрените приятелства

оставих като плъхове, да се изнижат, оставящи след себе си предателство!

След тях остана мирис на разложено,

на сяра, на бездушие и блато. 

Когато някой си спасява кожата

смрадта е тъй болезнено позната, 

пропита във всяка фибра на душата ти!

Когато съвестта на някои ближни

пред тебе в гърчове агонизира,

а в ленността от делничните грижи

човечността им миг след миг умира,

посмъртно помени ги с чаша бира. 

Гръб обърни и продължи нататък,

Че всички в тоз' живот сме "на квартира"

и пътят ни е прекалено кратък!

Поредните си разочарования

изтърсих пласт, след пласт от рамената си. 

Горчилката обаче си остана,

като утайка от кафе в душата ми!

Проблемите си подредих прилежно

пригладени и сиви в гардероба!... 

Тъгата по челото ме целуна нежно

и приласка ме в своята утроба!

Но знам, ще дойде утрото отново

с цветя, Надежди и криле на птици!

Денят привърши сиво и сурово,

но Утре зрее в моите зеници!

Ивайло Апостолов

11.01.2023