ЛЮБОВ Е, ДА ПОДКРЕПЯШ

 

Любов е, да подкрепяш, любов е, да дадеш

на падналия духом надежда и копнеж.

На гладният - трапеза, на скитника - подслон,

на мръзнещият - дреха, на животинка - дом. 

На страдащ дай утеха, а на болника - цяр!

На странника самотен по пътя дай другар!

На търсещият - отговори и на изгубен - път.

На слабият - искра и стимул, към върхът.

Дари с кураж и вяра тоз' що се колебае

и рамо на приятел, на онзи, що ридае.

Отчаяният ти дари с вяра и със смисъл!

На плагиата жажда дай, за афтентична мисъл!

Глупецът запали с искра за ново знание.

(И знай, животът учи ни най-често, чрез страдание!) 

Циникът бездуховен с Човечност "накажи"! 

Лицето на подлеца и лицемера покажи

и втори шанс им дай, и отвърни им с прошка,

и справедлив бъди, не сменяйки конят, за кокошка! 

Но за да можеш всичко тъй щедро да раздаваш

е нужно, да обичаш силно и смело, да решаваш! 

Да гледаш с благодарност заспиващият ден

и Утрото да срещаш от вяра окрилен.

И да не даваш никой, да жертва свободата ти.

Или с ръце нечисти, да рови във душата ти.

Ивайло Апостолов

24.11.2023