МАЛЪК МОЙ

Малък мой, извисяваш снага

и почти ме минаваш на бой.

В косите ми бляска снега,

а сърцето все пълно е с теб, малък мой!

Дълго чакахме, късно дойде,

Но изпълни живота ни с смисъл.

Аз не знам, кой живота краде

и кой с този те беше орисал?

Но безкрай те обичам такъв

както в първият радостен миг,

в който ти, част от моята кръв

поздрави Света с радостен вик.

Водиш знам, много трудна борба

и така, ще я водиш докрай.

Не веднъж, ще минаваш ръба...

В теб ще вярвам завинаги, знай! 

Да прегръщаш живота не спирай и миг! 

Нито миг ти не давай отбой,

Всеки малък успех с чест, те прави велик,

ако в него не станеш арогантен циник.

Бъди винаги верен на себе си и обичан такъв, малък мой!

Ивайло Апостолов

20.06.2024