(На теб)
Недей,да плачеш! Тихо ще приседна
ей тук, на края на леглото мълчешком!
Глава на мойто рамо,да облегнеш,
изгубиш ли усещане за "дом"!
Не се страхувай! Няма,да говоря!
Не ще разкъсам с думи тишината!
И аз се уморих до смърт от спорове
и просто търся в тъмното ръката ти!
Не се вини! До теб съм през живота!
Направихме големи,.. малки грешки.
Потъпкваха ни не веднъж жестоко,
но съхранихме в себе си човешкото!
Ограбваха ни, лъгаха без свян
Отрови бълваха за нас какви ли не!
Но винаги съм вярвал в нас и знам,
че няма, да стоим на колене!
И винаги, ще вярвам в тебе,знай!
в съдба,не ще превърнем наш'те грешки!
Ще те обичам и ще вярвам в теб, до край!
Родена си царица, а не пешка!
Богати сме все още със децата ни.
И въпреки безброя белези и рани,
все още грее огънче в сърцата ни!
Обичам те ! И вярвам в любовта ни!
За туй,вдигни очи и виж зората!
Разсъмва се, тъмата се стопява!
След всяка буря е най-ярка светлината!
Ще мине и това, недей забравя!
Звездата е най-ярка в тъмнината,
но през деня пак там е, не изчезва!
Само не пускай никога ръката ми
и ще преминем двама всяка бездна!
Ивайло Апостолов
16.06.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар