Нощта ни приласкава в свойта пазва
от облаци и черно кадифе.
Вълшебни приказки южнякът ни разказва,
с дъх на лято, водорасли и море.
Луната, като щит от старо злато
блести над нас сред облак звезден прах
отблъсквайки съмнения и страх.
И прави ни щастливи и богати
на обич, на доверие и чест,
на споделеност, сбъднатости и усмивки.
Със спомени за онзи тайнствен лес,
където с тебе станахме тъй близки.
Където онзи огън претопи
и гордост, и амбиции и его.
И в НИЕ, Аз и Ти се прероди.
Като вълшебен Феникс с теб до днес
летим на него!
Ивайло Апостолов
28.07.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар