неделя, 4 август 2024 г.

ТИ ПОМНИШ ЛИ, ПРИЯТЕЛЮ?...



Ти помниш ли приятелю, когато

невръстни бяхме още пролетта?

Когато тичахме безгрижни през полята 

с ръце разперени, след птичите ята!?


Ти помниш ли, на лятото във зноя

как покорявахме задружно някой връх

и шляпахме щастливи под пороя,

ловящи капките със устни и без дъх!?


Или как двама с теб ловяхме пеперуди,

и се заливахме във безпричинен дружен смях!?...

Когато всичко можеше, да ни учуди...

и още не таяхме капка страх!?...


Ти помниш ли, как сбъдвахме мечтите си

и колкото, да беше трудно или сложно,

ний вярвахме във себе си и в бъдещето светло и честито!?...

И във това, че няма нищо невъзможно❗...


Сега е есен и обсипва ни живота

с богатият си пищен урожай.

Но хладен повей се промъква под яката

и скреж посипал е косите и душата...

а аз лелея онзи безметежен рай❗


Ивайло Апостолов

04.08.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...