Ти помниш ли приятелю, когато
невръстни бяхме още пролетта?
Когато тичахме безгрижни през полята
с ръце разперени, след птичите ята!?
Ти помниш ли, на лятото във зноя
как покорявахме задружно някой връх
и шляпахме щастливи под пороя,
ловящи капките със устни и без дъх!?
Или как двама с теб ловяхме пеперуди,
и се заливахме във безпричинен дружен смях!?...
Когато всичко можеше, да ни учуди...
и още не таяхме капка страх!?...
Ти помниш ли, как сбъдвахме мечтите си
и колкото, да беше трудно или сложно,
ний вярвахме във себе си и в бъдещето светло и честито!?...
И във това, че няма нищо невъзможно❗...
Сега е есен и обсипва ни живота
с богатият си пищен урожай.
Но хладен повей се промъква под яката
и скреж посипал е косите и душата...
а аз лелея онзи безметежен рай❗
Ивайло Апостолов
04.08.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар