Защо връзките станаха толкова редки!?
Защото разговорите се превърнаха в имейли и в чатове!?
Затворихме живота си в екраните, като в решетки!
А виртуалните дебати, се превръщат в двубои на Атове!
Кога постъпките ни се смениха с позвънявания!?...
Кога мислите, отстъпиха място на онлайн статуси!?..
Живота си заменихме за пошли риалити предавания!...
Крием апатията си, зад псевдо патоса!
Кога чувствата станаха гифове и емотикони!
Кога леността задуши искрата в душата ни?
Play Station-ите убиха спонтанната игра на децата ни.
А думата "любов", изгуби смисъл и форма!
Посредствеността скрихме зад голи амбиции.
Неувереността маскирахме с арогантност.
От творци, се превърнахме в критици.
Не, в циници!...
А страховете си, давим в пиянство!
От уникати, се превърнахме в сиви копия.
Отчуждени, самотни и груби.
С цитати сменихме житейската си философия.
В анонимността, доверието ни се изгуби.
( Живота си пожертвахме, за виртуална Утопия! )
Ревността стана навик, лъжата стана норма.
Раздялата остана единствения изход. Превърнахме я в изкуство.
Дефинираме хаосът, като реформа,
а болката остана единственото ни чувство.
Колко можем, да паднем друже още по-ниско!?...
Вдъхновено от Ъшър Реймънд.
Ивайло Апостолов
10.08.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар