ТЪЙ ТВОЯТ ЖИВОТ, ЩЕ Е ПЪЛЕН И СМИСЛЕН

Не можеш насила, да вземеш назаем

искрица дори от чуждата радост.

От живота на друг, дори миг нетраен,

не ще, да прибавиш към своя със сладост!

От чуждото здраве, от чуждата младост,

не можеш да вземеш и зрънце за себе си.

Насила любов от друг, да откраднеш,

не можеш със нея изпълни сърцето си!

Щом злоба си скътал в душица нищожна,

не можеш по-свят, да се чувстваш! Не можеш!

Потъпкал чужд блясък, любов.... си безбожник!

И прошка не ще, да намериш в небето си!

Но няма и смисъл, защото живота

е път на взаимност, на обич и грижа!

Когато градиш и раздаваш с охота

и радост и обич множиш с твоя ближен.

Че опит човека споделя със радост

помни! Чужда мъдрост ти вземай на заем!

Че мъдрост добиваме, докато страдаме

и криле често правим си, докато падаме.

Ти можеш болник, да изпълниш с вяра.

Страдалец, с надежда. Нещастен, с радост!

С нежност и обич, с искра благодарност,

всеки миг от живота си, изпълни и споделяй!

Тъй твоят живот ще е пълен и смислен.

И в много сърца следа, ще остави.

Не ще си невидим. Не ще си измислен.

И може би няма, да бъдеш забравен.

Ивайло Апостолов 

19.09.2024