( На първородния ми син )
Наше порасло любимо момче,
тъй безкрайно с надежда те чакахме.
Сякаш вчера, за пръв път проплака.
Но живота, тъй бързо тече!...
И порасна така изведнъж,
между многото предизвикателства.
Живота сблъсква те не веднъж
с разочарования и предателства,
и превърна те в днешния мъж.
Зная, водиш неравна борба,
ден, след ден. Без покой, без почивка
всеки ден преминаваш ръба.
Всяка битка, как срещаш с усмивка?
Благодаря ти, за всеки урок,
за всяка крачка, всяка малка победа!
Знай, в живота суров и жесток,
Любовта ни е, винаги с тебе!
© Ивайло Апостолов
26.10.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар