- Казват ,че ако живота беше лесен, не би започвал с плач! - каза Алиса.
- В този ред на мисли, той нямаше и да завършва с въздишка! Но не това е важното! - отвърна Лудият Шапкар.
Важното е, че между двете има точно толкова място за щастие, колкото сами сме отделили в сърцето си!❤️ И защо плачът, да е задължително нещо лошо!?...
- Но дори и това не е цялата истина... - продължи той и я погледна загадъчно.
- Човек винаги е крачил по пътя си лъкатушейки от една страна тласкан напред от желанието и любопитството към новото и теглен назад от сигурният уют на "зоната си на комфорт" и страха, от друга.
Точно за това и толкова скоро след раждането си, бебето се научава, да разпознава лицето на майката и да отвръща на усмивката й ,с усмивка!
Всъщност никой не ни е и обещавал лесен и весел живот. Защото как тогава щяхме, да се научим и да придобием сила да оцеляваме!
Защото, Алиса, истинската сила и мъдрост, доброта и способността, да обичаме - всичко това учим главно чрез умението ни, да се справяме с трудностите страданието! Лесното и безпроблемното ни правят слаби. Не ни дават възможност, да израснем!
За това хората с открили и друга истина, че камъчетата, които днес разчистване от пътя пред децата си, утре се превръщат за тях в непреодолими канари.
Ако ти самата имаше възможност, да избираш, какво би избрала?...
Алиса се замисли дълбоко. Не беше поглеждала на въпроса от тази страна.
🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤
сн. Pinterest
Няма коментари:
Публикуване на коментар