ЧОВЕК Е ПТИЦА БЕЗ КРИЛЕ, СЪЗДАДЕНА С ОГРОМНО ЖЕЛАНИЕ, ДА ПОЛЕТИ❗

 

Човек е птица без криле, създадена с огромно желание, да полети!

И понеже е лишен от криле, Бог или както там искате, да наречете съзидателната сила, която го е сътворила, му е дала чудото на вътрешният порив, да се извисява духовно! Дарила го е с чудото на въображението и мечтите, на чиито криле, да го прави!

Изключвам материалната, чисто физическа възможност, да осъществи мечтата си под десетки форми и искам, да се съсредоточа над духовната такава, в която можем, да го правим във въображението си всеки миг, когато пожелаем!

Човекът е стихиен по природа. Но понеже природата винаги се намира в динамично равновесие, благодарение на което еволюира, човекът от своята поява в нейния кръговрат, се люшка между статуквото и промяната, между Егото и света, между личността и другите. 

Защото развитието е промяната, стъпила върху статуквото, която отказва, да спазва повече наложените от него до сега ограничения. Светът в същността си е антагонистичен. В статуквото е заложена промяната. В прогреса е заложен упадъка, в който е заложено новото начало. А от раждането вървим през своя разцвет, към смъртта си, пресъздавайки живот...

И тъй като от появата си в еволюцията на видовете, хората като такъв, сме били един от най-прецаканите и ощетени от към средства за защита и оцеляване, ние сме получили или сме развили уникалният дар на способността, да пресъздаваме външният свят в ума си, и развивайки това уникално оръжие, да се учим от опита си. Да предвиждаме бъдещи последствия от действията си и да създаваме във въображението си алтернативни негови реалности. Въз основа на които, да планираме целенасочено стратегии за действие в перспектива, до постигане на конкретен желан резултат или цел. Развили сме още и дарбата, да изграждаме в представите си образите и да създаваме всички конкретни "оръдия на труда", с които да реализираме своите планове.

Всичко това ни е дало могъщо предимство пред останалите видове, а способността ни, да се кооперираме, която не е чак толкова уникална, но е функционална, ни е дала още по-голямо преимущество.

Способността ни, да се конкурираме пък, ни е дала по-голяма сила, да еволюираме по-бързо от останалите видове...

Но да се върнем на онова уникално творение - чудото на човешкият мозък и стихийната човешка природа. И на връзката им с настоящата тема.

Връзката е, че човешкият мозък притежава такива неограничени и неподозирани възможности, че от една страна е способен, да работи така целенасочено, че да изгради колосални нови теории за вселената, света и всичко съществуващо и взаимодействащо си в него, и почти нереални за логиката, но функциониращи пробивни иновации. 

Или "вихрогона на нечии мисли" постоянно, да го отнася от една, в друга неподозирана посока. Точно както при мен, сега.

Така, че не се о'чудвайте, ако от време на време повествованието рязко завива в неподозирана посока.

Това което всъщност исках, да ви кажа е, че подчинен на дуалистичната природа на сътворението, човек в нито едно отношение не може, да избяга от този антагонизъм и за това пътят му към себе си, в търсене на собственото си място, смисъл и мисия, минава през пътя към другите. В същото време, по пътя към другите, преоткриваме и опознаваме себе си. И израстваме. Така че образно казано " Мъдростта е, "благородната патина" която съзнанието ни трупа въз основа на собствените ни и чуждите грешки и опит".

Един от основните вътрешни конфликти в този непрекъснат двустранен процес е конфликта между Егото и потребността от принадлежност и сигурност.

Между себеутвърждаването и емпатията!

Между човешкият вроден инстинкт на хищника и човечността!

Между егоцентризма от една страна и конформизма и потребността, да бъдем приети, от друга!...

В този ред на мисли двата проблема в отношението към "Различното" във всяко негово проявление, както хиляди пъти съм казвал е, че човек се страхува от това, което не познава. То задейства инстинкта ни за самосъхранение, при сблъсък с нещо Ново, Различно и Непознато, го регистрира като потенциална опасност. И естествено реагира съвсем спонтанно със двете стандартни защитни реакции бягство (или игнориране) и агресия.

Вторият основен проблем е, нежеланието ни, да изоставим чувството на спокойствие и сигурност, като напуснем "зоната си на комфорт".

Хората са основно два типа посредствени, средностатистически или както е модерно, да се казва "нормотипични" и Абнормни ( т.е. всички останали. Включително гениите и всички хора с различни "дефицити" и хронични заболявания.

Посредствеността винаги е била мнозинство и като такова, винаги се е опитвала, да се наложи като норма и да наложи собствените си ценности, критерии и рамки, отричайки и отхвърляйки всички, които не се побират в рамките на нейните предразсъдъци и стереотипи и очаквания.

Защото като рационални разумни същества, за да приемат някого в своя свят хората имат нужда, да проумеят и разберат. А за това е нужно желание, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да положиш усилия, да надникнеш в неговият личен такъв. За да го видиш в "естествената му среда".

А повечето хора обикновено и без това се чувстваме прекалено стресирани, преуморени и изнервени. И достатъчно затрупани от собствените си тривиални проблеми, че да искат, да се обременяват и с нечии други.

Но малцина са онези, които мога винаги, да приемат безрезервно, като деца!

Но именно те, са най-ценните!

За това ако имате късмет, да срещнете такива хора постарайте се, да останат до вас!

01.11.2024

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤