Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.

По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.

 - Не тъгувай,Алиса❗

Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.

 - Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗ 

Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...

Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗

Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...

Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗

Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...

Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.

 - Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗

Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗... 

Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...

Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗ 

Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...

Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...

 - Но знай, скъпа моя Алиса❗

Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗

Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗

Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...

Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗

Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗

Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗

-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.

 - Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗

Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗

И именно това е, истински важното ❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤