Тъй бе описал някога поета
един живот, без маска и без грим.
Свирепо псе бездомно, без намордник и въжета,
което трябва в двубой, да победим.
Но днес е друг, живота - скрит зад маска лицемерна
и съвършен изкусен макиаж.
Усмихва ти се в гръб, лукав като хиена.
И те напада в гръб безмилостно, на абордаж.
Живота на бащите ни бе друг.
Брутално откровен, те гледаше в очите.
И можеше, да те премаже като с чук,
с отруденият си юмрук челичен!
Но имаше достойнство, гордост и морал.
Искра човечност имаше в гърдите.
Към падналия милост имахме. Към сбъркалия, прошка... а и жал.
И с малкото си, бяхме малко по-спокойни, по-щастливи, по-честити!
Сега е друг живота - лицемерен,
прикрит, двуличен, подъл, но нахъсан...
или безмилостен, безсрамен и безверен.
лъжлив и мръсен! Боже, колко мръсен!
И в битката му няма правила.
И всяка мерзост днес е оправдана.
Предателството е въпрос на интерес и на цена.
А любовта, за миг превръща се в измяна!
В тълпата се разтваря личността.
Всеки успех, посрещнат бива с тиха злоба.
Амбицията, компенсира леността.
Усмихвайки се лицемерно, ти копае гроба!
Живот без цел, без смислен и фалшив.
Но задушаван всред мъгла от завист!
Не можеш утре, да възкръснеш по-щастлив,
когато днес всичко различно, пъстро и вълшебно си прегазил!
Обичам те живот, дори такъв!
Със всеки дъх и с всяка нова мисъл.
Не с теб,... за теб бих бил се без отбой!
В теб безусловно вярвам аз, до сетна капка кръв!
С която бих излял сърцето си и бих те пренаписал !
Защото си единствен ! И си МОЙ ❗
© Ивайло Апостолов
05.11.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар