АКО СИ МИСЛИШ "ИМАМ ВСИЧКО❗"...

 Ако си мислиш "Имам всичко

- слава, блясък и успехи!"

Но сърцето е самичко

и жадува за утеха.

И копнее да обича...

без уловки, без вина!

А гордост, слава и отличия,

опустошено и унило,

с готовност би ги заменило,

с миг споделена тишина.

Ако "Всичко си постигнал".

Но не чака никой в мрака

теб морен, изнурен, обръгнал!

А часовникът тик-така

и не ти достига време...

и спокойствие, и вяра.

Ако имаш тежко бреме,

без с някой, да делиш товара...

Ако всичко изградено, 

няма с кой, да споделиш

и сърцето ти ранено,

да превърже, щом кървиш!

Ако на върхът трепериш

сам, дали не следва крах!

И не можеш, да намериш

Обич - лек, за своя страх!...

Ако мислиш "Имам всичко!"

Но не ти достига здраве!

И когато паднеш ничком,

няма кой да те изправи!...

Щом в ръце държиш звездите,

но преваля твоят ден.

И в залезът ти няма кой мечтите

и любовта ти, да поеме,

за да живеят и след теб.

То знай, тогава твойто "всичко" 

е нищо - бездна,... пуста степ.

И пропилял си всуе ти едничкия си

шанс, и си живял злочест!

За туй, мисли! Дорде е време!

Че имаме тъй малко време!...

А с пари, не ще откупиш

щастието, ни любов!

И време, миг не ще си купиш!...

© Ивайло Апостолов 

08.12.2024