БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО НА СЪДБАТА СИ ❗🩵🙏🩵

Скъпи приятели и ангели на Деян,

Днес е Международният ден на "вълшебната" думичка "БЛАГОДАРЯ!"

Аз искам, да благодаря на съпругата си, за всичко и най-вече, за прекрасните ни деца❗

Искам, да благодаря на децата ни, за всички прекрасни моменти и споделени емоции❗...

И всички заедно искаме, да изкажем искрената си и дълбока благодарност НА ВАС, че сте част от живота ни и продължавате, да приемате каузата на Деян, като своя❗💞🙏 🌷

БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ГО ПОДКРЕПЯТЕ❗💝

Дано живота на вас и на любимите ви хора е изпълнен с възможно най-много поводи, да сте благодарни ❗ 💞

БЛАГОДАРИМ и на всички рехабилитатори и специалисти, които ни помагат, да го постигаме❗💛

Дерзайте и бъдете здрави, сбъдващи, споделящи и благодарни❗🌷🤗🌷

По този случай, ви поздравяваме с най-новото ми тематично стихотворение! 

                         🙏🍀🙏🍀 🙏 

Благодаря за всичко на Съдбата!

Благодаря, че следвам своя път. За светлината,

разпукваща се всяко утро със зората,

благодаря. За фара и посоката в мъглата...

Благодаря, за всяка буря, за вихрушката и всеки дъжд,

че курс ми дават и издуват ми платната

и напояват във душата ми цветята.

Благодаря, че устрема си съхраних към свободата.

Момчето вчера, тъй превърна се в мъж.

За всеки ден изпълнил мойто минало

благодаря и че сърцето ми не изстинало.

За всички трудности, които ми изпрати 

благодаря, ... че вярата ми не разклати!

За всички грешки, грехове,...за дадените опрощения,...

за силата, за всеки избор и решение...

Благодаря, за всяко изпитание,

за рамото другарско, след разочарование...

Че съхраних искрата, за мечтата си

благодаря, че в труден миг останах брат, за брата си.

Благодаря й, че смирих гнева и завистта,

и не отстъпих аз пред користта.

Че път намирах пак през пропастта, 

към радостта.

За всякоя спонтанна доброта

благодаря. За помощта 

приятелска, когато паднал съм на колене,...

за силата благодаря, да казвам "НЕ".

За болката и за урока от разделите

и за прегръдките при всяка среща и победите.

Но най-благодарен съм на милостивата Вселена,

че любовта ми беше споделена.

Горим и днес в нея както и преди.

И като Феникс в пламъците се преражда 

и все по-ярко тя в сърцата ни пламти.

За да върви напред и да съгражда.

Нима е нужно друго на човека,

щастлив, да мине своята пътека?

Освен искрата си със кой, да сподели?

И да пребъде, и след себе си дори

в щастливите искри, в очите на децата си!

Благодаря за всичко на Съдбата си!

Ивайло Апостолов 

11.01.2025