неделя, 19 януари 2025 г.

МОЛИ СЕ ТИХО

 


"Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."
Второзаконие 5:11

Бог не очаква кухи пустословия.

Не иска пищни химни, с патос, ала без душа.

Възлюбил ни е той, по детски - без условия.

и търси в нас от свойта светлина.


Не иска дитирамби и фанфари.

Ни френетични химни за възхвала.

А да възлюбим всички живи твари

и себе си. Искрата обич търси във гръдта ни 

преуморена, отчуждена и премръзнала.


Той безразличен е към очевидното,

към показното, външно и маските.

Цени дълбоко скътано и за очи невидимото,

Огнището и смисъла. В душата ни дълбоко, краските.


Високопарни гръмки думи не обича.

Престорени, фалшиво-лицемерни,

прикриващи лукаво безразличие,

коварство, гняв клокочещ и безверие.


Той търси миг притихнало спокойствие.

Смирена, искрена молба, дълбоко от душата.

Отвъд напрегнатото безпокойство,

но с вяра в бъдното и порив към мечтата.


Той чува ни, когато тихичко сме вслушани

в гласа му, търсещ мир, любов и храм.

И с чиста вяра шепнем, искрени и сгушени.

Съзнаващи, че сме прашинка от голямата


безкрайна й безвременна Вселена.

Нищожна част, тъй преходна и тленна.

Моли се тихо, шепнешком, с любов.

И нека чувствата ти са дълбоки и са искрени. 

И Той ще чуе твоя благослов.


Защото знае всички скрити истини

и само искрено изреченото слово,

ще бъде чуто и ще проправи пътят чист

помежду Неговата промисъл и светлото в душите ни.


Той не очаква коленопреклонните

и патетични невъзможни обещания.

А искрено изречените, с благодарност и любов,

зрънце съмнение и откровено разкаяние.


Защото дал ни е свободна воля, да решим

сами, за всеки избор, лично.

И след молитва знае, пак ще съгрешим.

И друга клетва, ще е пустословна и цинична.


Моли се тихо, с благодарност, прошка и любов!



20.01.2025

Ивайло Апостолов 

📖


Стихотворението е провокирано от впечатлението ми, за една нарастваща през последните години тенденция, за показно демонстрирана по групите в социалните мрежи виртуална, диванна псевдодуховност.

Колкото по студени, отчуждени и самотни ставаме в реалността. Колкото повече губим връзката си с духовността, с вътрешната си искра и своите корени. Колкото повече се капсулиране в собствената си самота и безнадеждност в "живия живот", толкова повече във виртуалният такъв ни заливат снимки на икони, мемета и други постове, с благословии и молитви, събиращи десетки и дори стотици лайкове и коментари. Това за съжаление, лично мен не ме одухотворява и вдъхновява, а ми навява тъга! Защото ми звучи по-скоро, като отчаян призив, за помощ с висше, отколкото на истинско откровение, с покаяние, благодарност и вяра. Защото единствения път към Бога, преминава през свързването със себе си. С божествената искра вътре в самите нас, като направени по Негов образ и подобие.

Останалото прилича на идолопоклонничество.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...