Бог не очаква кухи пустословия.
Не иска пищни химни, с патос, ала без душа.
Възлюбил ни е той, по детски - без условия.
и търси в нас от свойта светлина.
Не иска дитирамби и фанфари.
Ни френетични химни за възхвала.
А да възлюбим всички живи твари
и себе си. Искрата обич търси във гръдта ни
преуморена, отчуждена и премръзнала.
Той безразличен е към очевидното,
към показното, външно и маските.
Цени дълбоко скътано и за очи невидимото,
Огнището и смисъла. В душата ни дълбоко, краските.
Високопарни гръмки думи не обича.
Престорени, фалшиво-лицемерни,
прикриващи лукаво безразличие,
коварство, гняв клокочещ и безверие.
Той търси миг притихнало спокойствие.
Смирена, искрена молба, дълбоко от душата.
Отвъд напрегнатото безпокойство,
но с вяра в бъдното и порив към мечтата.
Той чува ни, когато тихичко сме вслушани
в гласа му, търсещ мир, любов и храм.
И с чиста вяра шепнем, искрени и сгушени.
Съзнаващи, че сме прашинка от голямата
безкрайна й безвременна Вселена.
Нищожна част, тъй преходна и тленна.
Моли се тихо, шепнешком, с любов.
И нека чувствата ти са дълбоки и са искрени.
И Той ще чуе твоя благослов.
Защото знае всички скрити истини
и само искрено изреченото слово,
ще бъде чуто и ще проправи пътят чист
помежду Неговата промисъл и светлото в душите ни.
Той не очаква коленопреклонните
и патетични невъзможни обещания.
А искрено изречените, с благодарност и любов,
зрънце съмнение и откровено разкаяние.
Защото дал ни е свободна воля, да решим
сами, за всеки избор, лично.
И след молитва знае, пак ще съгрешим.
И друга клетва, ще е пустословна и цинична.
Моли се тихо, с благодарност, прошка и любов!
20.01.2025
Ивайло Апостолов
📖
Стихотворението е провокирано от впечатлението ми, за една нарастваща през последните години тенденция, за показно демонстрирана по групите в социалните мрежи виртуална, диванна псевдодуховност.
Колкото по студени, отчуждени и самотни ставаме в реалността. Колкото повече губим връзката си с духовността, с вътрешната си искра и своите корени. Колкото повече се капсулиране в собствената си самота и безнадеждност в "живия живот", толкова повече във виртуалният такъв ни заливат снимки на икони, мемета и други постове, с благословии и молитви, събиращи десетки и дори стотици лайкове и коментари. Това за съжаление, лично мен не ме одухотворява и вдъхновява, а ми навява тъга! Защото ми звучи по-скоро, като отчаян призив, за помощ с висше, отколкото на истинско откровение, с покаяние, благодарност и вяра. Защото единствения път към Бога, преминава през свързването със себе си. С божествената искра вътре в самите нас, като направени по Негов образ и подобие.
Останалото прилича на идолопоклонничество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар