За всичките приятели, които
се разпиляха нейде по света...
За всичките, които съм обичал
и всичките , обичащи сега...
За всичките, които още страдат
наметнати с воала на скръбта...
За всички грешници, които падат,
но търсят прошка, път и светлина...
За всички тях, сега аз Бога моля,
благослови ни с вяра, здраве и любов!
Благослови ни с човечност, цел и воля,
за да не губим път един, към друг отново!
Прости ни грешките и кривиците в пътя,
и изневерите. Най-вече тези, към самите нас.
В мрака дай ни фар, да ни упъти!...
Сами не ни оставяй в труден час!
И сили дай ни, да намерим благодарност,
за всичко туй около нас и вътре в нас.
Приятелства с откритост, чест и вярност
и в труден миг, морал, като компас.
В домът ни сговор, мир и топлина, да има.
И някой, който с обич, да ни чака.
Родината, да не е мащехата отчуждена, а любима.
Да сме човечни и добри, благослови ни
и заедно, ще се преборим с мрака.
И както гълъб бял към слънцето политва,
да търси вис, надежда и простори,
нека достигне моята молитва,
до всеки от любимите ми хора!
Ивайло Апостолов
10.01.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар