Хей хора, следващи лудешкият си бяг,
за миг поспрете и човечност си вземете!
Почти за нищо, за едно Благодаря,
една приятелска протегната ръка в навявания сняг...
Безплатно е приятелството, просто длани протегнете!
Вземете си искрица Доброта!
Не искам нищо! Просто, за усмивка!
И после я върнете към Света!...
И вижте как безчувствената му обшивката
разпуква се. И изпод нея нежна, мека
разцъфва пак душата на човека!
Една усмивка просто, малък жест.
Приятелска ръка... Нима е много!?
И ще се удивите, колко са онези,
обърнали се пак, с лице към Бога!
Хей , всички вие , с каменни лица,
свалете маските на гордото си Его
поне за миг пуснете в своите сърца
жив спомена, че сме подобие на Него!
Вземете малко съвест и морал
и малко толерантност на промоция!
Добри обноски си вземете, на чувал
и заменете арогантното безочие!
Бъдете мили! Вярно, не боли!
Не ще умреш, за миг, да си любезен!
Че всичките сме възли от бодли!..
За миг поне, почувствай се полезен!
Сбъдни, приятел нечия мечта!
Повярвай, честно нищичко не струва.
Просто пусни навън, да диша любовта
към ближния. На отчуждението не робувай!
Да поизтупаме прашасалите чувства
и да излъскаме човечността в сърцето си !
Да сме спонтанни си е истинско изкуство.
И да се вслушаме отново във сърцето си!
Малко внимание и малко доброта,
мъничко нежност, грижа и смирение
от всеки!
И ще разцъфне по-добър Света.
Това е толкоз просто уравнение
за Утро по-добро! ... А може би, решение навеки!
© Ивайло Апостолов
18.02.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар