Облечи любимата жена с любов.
С дантелата на утринна роса,
извезана с безмълвен благослов
и вплела на сърцето ти гласа.
В пролетният ден я облечи
с наметка пъстра дъхави цветя
и блясъка на слънчеви лъчи.
За да усети твойта топлина.
Привечер залезът й украси
с прегръдката на своите ръце
и с устните си, нейните стопли!
Че няма по желано, може би
от песента на твоето сърце,
която всеки неин миг, да огласи.
Тогава, може би, ще разбере
това, което чувстваш! Може би!
И само може би, ще ти прости!
© Ивайло Апостолов
08.03.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар