вторник, 1 април 2025 г.

ВЪРВИ НАПРЕД, НЕ СПИРАЙ❗

 


ВЪРВИ НАПРЕД,НЕ СПИРАЙ❗💓

Родителството е благословия и призвание, но съвсем нелека задача. Да си родител на "специално дете" обаче, е истинско предизвикателство!

За това, точно днес, в деня за информираност и подкрепа на хората с аутизъм и техните семейства искаме, да подарим на #всички родители на "специални деца" последният ми стих. Здравейте и дерзайте❗ 💞 

🌹💓🍀

ВЪРВИ НАПРЕД, НЕ СПИРАЙ❗

(На всички родители на "специални деца)

Когато е най-трудно и горчи,

Смири се!... Дишай!... Затвори очи!

И замълчи!

Помни! Ще мине и това!


През болката ще минеш и гнева.

След всяка трудност, тежка като чук,

Ще бъдеш друг, помни! Ще бъдеш друг!

Ала не скланяй ниско ти глава!


Със сигурност ще бъдеш ти различен.

По-мъдър може би, по-силен,... по-циничен

и по-любящ, навярно. По-човечен.

Малко по-истински и малко по-сърдечен.


Какъв те правят всяка  болката и страданието,

или отровата на разочарованието,

в романа на живота ти, от теб зависи!

Защото ти си в него главният герой, спомни си!


И никога, приятелю не го забравяй!

Да пише друг сценарият ти, не оставяй!

Защото като хищник по природа,

човек най-често следва личната изгода!


За туй, не се терзай! Не съжалявай!

И себе си с чест и достойнство отстоявай!

Постъпвай правилно, прекрачил страховете!

Така във всяка буря ти, ще устоиш на ветровете.


Помни доброто, но и лошото не чака!

Заспива слънцето по здрач и ражда се от мрака!

След бурята, най-приказна  искри дъгата

Сълза блести в усмивката ти! И усмивка ражда се в тъгата.


Помни, крилете ни укрепват срещу вятъра,

а сенките край нас, треперят от искрата ни.

Ти затвори очи широко, за незримото,

когато правиш скок, в необозримото!


Върви към Утре-то напред!

Щом е най-трудно, пак върви, не спирай!

Върви към себе си, към Бога в теб

и всеки ден, се преоткривай❗


Ивайло Апостолов 

02.04.2025

(Вдъхновено от Моника Василева)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...