Колко жени в живота си целувал,
но с чиста неподправена любов.
Колко жени в унес си бленувал.
Пред колко дал си клетва, до живот.
Аз давал съм на няколко целувка.
Ако сме точни, само със една
целувал съм се страстно, без преструвки.
Сърце и път споделям се радвам да харесате страничката на разсъмван лв нея и сега.
И с нея, с Божие благоволение,
преминахме през огън и през лед.
През радости, уроци и прозрения,
през всичко двама движехме напред.
След романтични залези и бури,
след ярки изгреви, предателства и зной,
сърцата ни живота често брули,
но и за миг не дадохме отбой.
След пъстроцветни пролети и след изгарящи лета,
след благодатни есени и мразовити зими,
посипа скреж в косите мъдростта,
но огъня в огнището ни не изстина.
Макар, че тя е огън, аз-вода
не се превърнахме в мъгла и пара.
А в лицемерната житейска суета,
укрепват нашата любов и вяра.
И благодарен съм за всеки изгрев нов,
в който с искрите в погледа ти се пробуждам.
За всеки залез пълен със любов,
когато си принадлежим и сме си нужни!
За всеки миг и жест, изпълнен с топлина,
за блясъка в очите на децата ни.
Че и в непрогледен мрак, ми носиш светлина.
Че всеки ден си слънцето в душата ми!
До сетният ми ден, бъди така❗💝
© Ивайло Апостолов
05.04.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар