петък, 25 април 2025 г.

НА НЕЯ



Колко жени в живота си целувал,

но с чиста неподправена любов.

Колко жени в унес си бленувал.

Пред колко дал си клетва, до живот.


Аз давал съм на няколко целувка.

Ако сме точни, само със една

целувал съм се страстно, без преструвки.

Сърце и път споделям се радвам да харесате страничката на разсъмван лв нея и сега.


И с нея, с Божие благоволение,

преминахме през огън и през лед.

През радости, уроци и прозрения,

през всичко двама движехме напред.


След романтични залези и бури,

след ярки изгреви, предателства и зной,

сърцата ни живота често брули,

но и за миг не дадохме отбой.


След пъстроцветни пролети и след изгарящи лета,

след благодатни есени и мразовити зими,

посипа скреж в косите мъдростта,

но огъня в огнището ни не изстина.


Макар, че тя е огън, аз-вода

не се превърнахме в мъгла и пара.

А в лицемерната житейска суета,

укрепват нашата любов и вяра.


И благодарен съм за всеки изгрев нов,

в който с искрите в погледа ти се пробуждам.

За всеки залез пълен със любов,

когато си принадлежим и сме си нужни!


За всеки миг и жест, изпълнен с топлина,

за блясъка в очите на децата ни.

Че и в непрогледен мрак, ми носиш светлина.

Че всеки ден си слънцето в душата ми!

До сетният ми ден, бъди така❗💝


© Ивайло Апостолов 

    05.04.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...