Ти не плачи, щом слънцето се скрие
и мракът те прегърне и покрие.
Че потопен във пелената на сълзите,
не ще да видиш приказният блясък на звездите!
Луната нежно няма, да те гали.
Едва ли лунната пътека, ще съзреш. Едва ли!
Вдигни очи и избърши сълзите в края!
В тъга по вчера, може по-щастливо утре ти, да не познаеш!
За туй се усмихни на вечерта и чуй щурците!
Легни до мен! Вдигни очи, да преброим звездите!
А с утринта, разцъфне ли зората,
ще се огледа Слънцето отново, в очите на росата.
Косите ти със първи лъч, със нежност ще погали.
И ще разпали в нас искрите през нощта изтляли.
А утрото в душата ти като във огледало,
ще се огледа с обещание за по-добро начало!
© Ивайло Апостолов
27.05.2025
Прекрасен и позитивен ден пожелаваме на всички, приятели❗ 🍀
Позволете на сълзите, да текат, когато сърцето има нужда! Но не им позволявайте, да замъглят пътя на светлината или стремежа на вашето сърце, към нея❗
Няма коментари:
Публикуване на коментар