Не всеки дъжд е локви, кал или тъга.
Често е обещание, за синева и за дъга.
За нещо ново, чисто и прекрасно,
което от сълзите бистри, ще порасне!
Не всяка буря, просто разрушава
живота и душите ни, приятелю.
Не всеки огън всичко в прах изпепелява
в света на често заслепените мечтатели.
Не всяко чуто "Браво!", бива искрено
и не всяка усмивка е сърдечна и от радост.
Не всяко "С теб съм!", бива недвисмислено
и не всяка победа, носи сладост!
Не всяко знание е мъдрост
и по-широк, и по-далечен кръгозор.
Кураж помни, не бива всяка дързост.
Не всяка птичка, пее в хор.
Не всяка обич, бива споделена
Не всяко "Да живей!", възвеличава.
Не всяко "Можеш още!", порицава...
Беди и клетви - всичко е, до време.
Не всяка прошка, истински прощава.
Не е триумфа винаги с фанфари.
Дори и любовта понякога, изпепелява.
Ако ли не, поне, ще те опари.
Не всяко "Тръгвам си!", е призив за раздяла
и не всяко "Здравей!"- благословия.
Доверието, често се предава.
И не е стигма, всяка орисия.
Помни, че с всеки избор се променяме
и често преобръщаме живота си!
Че всяко зло и благо, са до време
и че сами съдбите си ковеме!
Живота е магия! Не просто пошли фокуси!
© Ивайло Апостолов
20.06.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар